Багрите на Анадола-3

Ако сте любители на лова и на ловното оръжие, непременно посетете интернет сайта на адрес- http://huglu.com.tr. Тук можете да получите сведения за различните видове ловно оръжие и да нправите поръчка за закупуването на исканото оръжие. В днешната ни поредна програма ще ви запознаем с едно селище което представлява пример за успех на кооперативното дело. С производството си това планинско село прочу името си не само в Турция но и в целия свят. Кооперацията за конструкция на ловно оръжие Хуглу работи от 1914та година насам. Село Хуглу се намира в границите на община Бейшехир окръг Коня. Селото е кметство и се ръководи от кмет. Единственото средство за препитание на това село разположено на високите склонове на Тавърските планини е конструкцията на ловно оръжие. Тази дейност продължава от почти 100 години. Единствен собственик на селото с население от 3 хиляди и 500 души е Кооперацията за ловно оръжие. Жителите са членове и работницив кооперацията и печалбата и придобитата собственост на всички жители е почти еднаква. Затова от години насам в селото няма нито един случай на кражба. Майсторството се предава от баща на син. В Хуглу се конструират 23 модела ловни пушки пет от които автоматични. Някои от резервните части за системите Калашников, Канас, Бикси и ЕрПеГе седем също се произвеждат в селото. Селото изплаща една четвърт от данъчните приходи на община Бейшехир.

        Началото на тази дейност в селото датира още от балканската война. Един от жителите на селото на име Башчавуш Мустафа, участвал в Балканската война като оръжейник, се завръща през 1914та година в селото си и започва да се занимава с ремонта на оръжие. Започва също така и да конструира нови модели оръжие. След време занаятът е усвоен от сина му Ахмед Тетик и братовчед му Кямил Намлу. Жителите на селото поемат активна роля в освободителната война и посрещат част от нуждите от пехотно оръжие а също така и ремонтират повреденото оръжие. В периода на републиката в селото се развиват строителният сектор, производството на волски каруци, водни помпи и водни мелници. През този период волските каруци са били много ценени. След 1935тагодина чираците на Башчавуш Мустафа започват да се увеличават бързо и през 50тте години в почти всеки дом в Хугулу започват да се конструират пушки. Освен конструкцията на ново оръжие, тук започват да се ремонтират и бракуваните от армията пехотни пушки. През 60тте години конструкцията на ловно оръжие се превръща в единствен източник за препитание на жителите на селото. След преврата от 27ми май 1960та година конструирането на оръжие се забранява. Селяните остават в затруднение и с посредничеството на един полковник от Коня на име Ихсан Кабадайъ се обръщат към вице-премиера и член на съвета за национално единство Фахри Йоздилек с иск за помощ. Йоздилек паша заявява че ще разрешат отново конструирането на оръжие в селото но с условието дейността да се организира в кооперация. Селяните не са много зарадвани от товарешение но след като се завръщат, на трети октомври 1962ра година се събират и учредяват кооперацията. С това се поставя началото на Кооперацията за ловно оръжие Хугулу със 155 партньора. Като емблема на кооперацията се избира емблемата на двуглав орел от селчукския период. Благодарение на кооперацията се установяват стандарти в конструкцията на оръжие. След като президентът Джевдет Сунай посетилпрез 1966та година Хугулу разрешававноса на оръжейна стомана и след като през 1970та година селото се електрифицира, се придава тласък на производствения процес и приходите на жителите нарастват. Премиерът Бюлент Еджевит сочи като успешен пример за модела Град-село селището Хугулу. През 1989та година е построена фабричната сграда, монтират се стругове, купуват се електронни прибори. Установяват се норми на качество и производството се модернизира. Пушките конструирани в Хугулу започват да се продават на пазарите в САЩ и Европа.

        През последните години е настъпило намаляване в търсенето на ловно оръжие на вътрешния пазар. Една от причините за това е затрудняването на процедурата за притежаване на ловно оръжие. Към това може да се добавят и тежките данъци и проблемите със защитниците на околната среда. Кооперацията е насочила затова вниманието си към чужбина и е започнала да получава поръчки от панаирите на които участва. Тайната на успеха е в качеството на производството. Осъществяват се продажби за редица страни като САЩ, Германия, Франция, Норвегия и Ливан. Жените в Хугулу от своя страна се занимават основно с тъкане на килими, с работа по лозята и градините. Накратко, всички жители на селото се трудят.