Установяване на връзки с Африка в многополюсния свят...

Африка е голям континент, където нито един общ модел на партньорство не може да задоволи това социално, икономическо и географско разнообразие. Ангажирането на Африка изисква многопосочен подход в многополюсния свят. Именно с този принцип Турция се опитва да се свърже с Африка през последното десетилетие.

Африканските държави продължават да се борят с наследството на колониализма, гражданските войни, тероризма, корупцията, липсата на инфраструктура, проблемите на развитието и околната среда и редица други предизвикателства. Но те също притежават огромен потенциал с богатите природни ресурси, младо и динамично население и отвореност към света. Тъй като Турция започна своята политика на "отваряне към Африка" през 2005 г., тя обърна внимание на тази динамика и нейните резултати на място.

Важен случай е ангажиментът на Турция в Сомалия. Турският модел за развитие на Сомалия е рсе оказа ефективен и е допринесъл значително за усилията на тази страна да спре насилието и да установи определена степен на ред, политическо представителство и просперитет. Въпреки че все още се бори с тероризма, бедността и липсата на силно централно правителство, Сомалия е по-добро място, отколкото преди пет години. Турското правителство и институциите на гражданското общество инвестираха сериозно в Сомалия, за да ддат възможност на самите сомалийци да застанат на крака, вместо да създават нови форми на зависимост и експлоатация.

През последното десетилетие Турция увеличи броя на посолствата си в Африка от 12 на 39 (до 41 през 2018 г.) и увеличи търговията си с тях петкратно. Президентът Реджеп Тайип Ердоган посети 24 африкански държави през последните няколко години и проведе две срещи на върха между Турция и Африка.

От икономическа гледна точка много африкански държави, въпреки че притежават богати природни ресурси, се борят с бедността и изоставането. Публикуван наскоро анализ на  Световната банка за континента постави на преден план следното: " Икономическият ръст в региона продължава да е много под средната цифра от предкризисния период и общия изглед на икономиката продължава да е рисков. Средният икономически ръст през 20017/18 години ще се отрази слабо на приходите на глава от населението и това ще се окаже недостатъчно за постигането на целите за благоденствие и борба с корупцията. В доклада пише и следнотоr:Очаква се стабилизиране на икономиката в страните от Подсахарска Африка С нарастването на вътрешното търсене и на цените на стоките и снижаването на инфлацията, през 2018 година ще се постигне ръст от 3,2 процента а през 2019 година ръст от 3,5 процента."

Няма никаква причина 2018 година да не бъде по-добра за икономиката на африканските страни тъй като центърът на световната икономика постепенно се измества от запад на изток и това ще създаде нови възможности за африканските страни. Глобалната търговия и инвестициите могат да работят в полза на африканските страни, ако националните приоритети бъдат определени и следвани с дисциплина и решителност.

Президентът Ердоган посети наскоро три африкански страни-Судан, Чад и Тунис. Посещението,  имаше за цел подобряване на двустранните политически и икономически отношения и подписването на няколко десетки споразумения в различни области.

В Судан приемът беше наистина забележителен, като хиляди хора празнуваха посещението и изразяваха надеждата си за по-близки отношения. Освен Хартум, президентът Ердоган посети и Порт Судан и историческия остров Сауакин, който от векове е бил използван като пристанище за поклонници от Африка. Турската агенция за сътрудничество и координация (TИКА) ще възстанови две джамии и пристанищната сграда на острова и ще осъществи още по-големи проекти. Сред големите проекти на Турция е селскостопанска инициатива в Судан.

Подобна сцена беше ясно видима в Чад, където около 150 турски бизнесмени се срещнаха с колегите си от Чад, за да проучат възможностите за инвестиции. Чад е една от най-бедните страни в света и се нуждае от конструктивна и устойчива помощ на различни нива.

В Тунис, с която Турция се радва на дълги исторически и културни отношения, официалните контакти обхванаха двустранните икономически отношения и регионалните политически въпроси, включително Ал Кауд и отношенията между Катар и другите държави от Персийския залив. Турция и Тунис отново потвърдиха партньорството си по тези и други регионални проблеми. Турция стои с Тунис от началото на Революцията на Ясмина, като предоставя кредити, обучава персонал и осигурява оборудване.

Трябва да се отбележи, че африканските страни изиграха изключително положителна роля в последното гласуване проведено в ОС на ООН относно решението на САЩ за обявяване на Ерусалим за столица на Израел, където бе приета резолюция за отхвърлянето на това решение. Това не е изненадващо, тъй като африканските народи много добре осъзнават по спомените от колониялния период, страданията на палестинския народ.  Освен това, то е показател и за съзнанието на Африканските страни за следването на една обща антиколониална политика и възприемане на позиция в подкрепа на справедливостта.

Африка е много по-нюансирана и многопластова, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя заслужава да бъде третирана като равен партньор на световната сцена. Тя се нуждае от мир, справедливост и стабилност, а не от нови форми на експлоатация. Тъй като светът отново открива Африка, Африка се отваря към света. Това трябва да доведе до взаимен интерес, доверие и партньорство. Това е начинът за свързване на Африка с многополюсния свят.