Статия на Ибрахим Калън

Историческият ден 16 април ще проправи пътя на Турция, за да получи тя по-голяма способност при решаването на местни и регионални проблеми и ще помогне на страната да засили своята демократична култура

На 16 април милиони турски граждани отидоха до урните, за да гласуват За или Против конституционната  реформа, която, наред с други неща, ще замени парламентарната система на Турция с президентска система. 86 процентното участие, е показателно за силата на турската демокрация. 51,4% от гласоподавателите подкрепиха пакета с конституционни промени. Това отваря нова глава в съвременната политическа история на Турция.

Има няколко последствия от резултата от референдума.

На първо място, на референдума от 16 април отбелязана повратна точка в историята на турската демокрация. За първи път в историята на Република Турция, турския народ реши сам, а не в резултат на един военен преврат, с коя система ще се управлява страната. През 1960 г. военната хунта бе свалила демократично избраното правителство на Турция, бе прекъснала връзките на президентството с партийната политика и бе създала една много погрешна парламентарна система, предназначена да създава слаби коалиционни правителства. Този институционален режим гарантира, че служители на изборни длъжности ще останат по-слаби мощни от покровителстващия ги и контролиращ тяхната дейност военен режим на настойничество-който да диктуват политиката, да принуждава правителствата да се оттеглят или да ги сваля по своя воля. Въпреки, че Турция, под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, се ползва с политическа стабилност от 2002 г. насам, винаги има риск страната отново да бъде поставена под управлението на проблемни коалиционни правителства в бъдеще. Чрез подкрепата си за конституционна реформа в неделя, турския народ осигури бъдещата стабилност на страната си.

Когато турският народ се изправи пред урните през 2019 г., той ще избере нов президент и нов парламент и тези две институции носят едновременно отговорност за пред страната и народа. Следващия президент, който ще ръководи изпълнителната власт, ще трябва да получи подкрепата на мнозинството от избирателите, за да получи мандат да управлява. Следващия парламент ще има широки правомощия по отношение на президента, като например въвеждането закони, които ще бъдат задължителни за изпълнителната власт, както и разследването и дори оспорване на решенията на президента. С проверки и баланси на място, както на президента и така и на парламента, тези институции  ще трябва да работят заедно за политика на консенсус по ключови въпроси.

Друго важно развитие е, че кампанията "да" получи по-голяма подкрепа в предимно кюрдските райони на Турция, отколкото първоначално се очакваше. Според неофициални резултати, 50,8% от избирателите в Муш се обявихя в подкрепа на  конституционната реформа, където Пъртияна на Справедливостта и Развитието (ПСР) бе получила само 24,8% на парламентарните избори през 2015 година. В Диярбакър, Сиирт, Ван и Мардин, бе наблюдавана подобна промяна. Наред с другите неща, това сочи че кюрдските избиратели отхвърлят политиката на терористичната организация ПКК и неговия тероризъм към регионалното население и на подкрепящата тази терористична организация регионална Демократична партия на народите (ХДП). По-голямата част от кюрдите дадоха подкрепа на демократичните реформи, инвестициите, обществения ред и борбата с ПКК. Правейки много ясно разграничение между кюрдите и ПКК, президентът Ердоган и правителството са спечелили доверието на кюрдските избиратели.

И накрая, западните медии и някои европейски правителства са загубили много от доверието с което се бяха ползвали преди в Турция. Действията на някои европейски правителства по време на кампанията за референдума предизвикаха скандали  и криза с Турция и станаха причина за повдигане на въпроса за бъдещето на отношенията ни с Европа. За да е ясно, европейските лидери не само подкрепиха кампанията на противниците на конституционната промяна намесвайки се пряко и в референдума, но също така нарушиха дипломатическите спогодби и норми възпрепятствайки привържениците на конституционната реформа, включително и турски министри, да информират милионите турци, които живеят извън страната.

Друг въпрос е свързан с двойния стандарт: Припомняме, че Европейският съюз подкрепи усилията на Италия, за да промени своите избирателни закони с цел възстановяването на политическата стабилност, и затова турския народ се удивява защо европейците са категорично против подобни реформи в Турция. В същото време, международните медии не успяха да разберат Турция и да предскажат резултата от референдума. Вместо внимателно изучаване на законопроекта за конституционна реформа, много журналисти и коментатори стигнаха до погрешни заключения за промените и възприеха това като още една възможност да се дискредитира турският президент. В продължение на дни много турски граждани станаха свидетели на статиите и Редакционните коментари, публикувани в западните вестници в които се изразяваше подкрепа за кампанията на провинците на конституционната промяна. В крайна сметка, международните медиите предложиха една предубедена картина на международната публика. Да се ​​надяваме, че те ще разберат че това е политически активизъм, маскиран като журналистика и че те оказват лоша услуга на професията.

Мисията от наблюдатели на ОССЕ и ПАСЕ изглежд страда от същия проблем. В понеделник миналата седмица, мисията пусна своя предварителен доклад в който се заявява че от техническа гледна точка референдума е протекъл безпроблемно но кампанията преди референдума се е водила при неравностойни условия на конкуренция. Междувременно стана ясно, че някои от членовете на мисията открито са подкрепяли терористичната организация ПКК, която Турция и Европейския съюз считат за терористична организация, и са показали това в социалните медии, което поражда въпросителни относно тяхната безпристрастност.

Трябва да напомним, че подкрепата за президентските система бързо се увеличи през последните месеци от малко над 30% до над 50 на сто с повече което е подкрепа на 25 милиона души. Няма никакво съмнение, че повечето хора ще подкрепят новата система и ще станат свидетели от първа ръка на това как тя осигурява възход и стабилитет за Турция. В допълнение към променящите се закони, преходът към президентската система ще улесни Турция в приемането на решения относно вътрешни и регионални въпроси.