Къде е журналистическата етика на господин Дениз...

Турция е страна дала в продължение на десетилетия свидни жертви в борбата с тероризма.

Турският народ, в началото на 20-тия век проля кръвта си за да предотврати разпокъсването на родината. Днес внуците на тези, които защитиха независимостта на турския народ проливат кръвта си воювайки с марионетките на силите, които преди близо един век искаха да разпокъсат страната.

Някои се укриват в планината Кандил в Ирак, други в щата Пенсилвания в САЩ и ръководят своите кървави, варварски и предателски организации.

Това са терористичната организация ПКК и терористичната организация ФЕТО, предприела опита за преврат от 15 юли.

Задача на журналистите е да представи на света истината за тези терористични организации, да разкаже на световната общност как те проливат кръвта на невинни хора.

Но така както каза и арестувания миналата седмица в Истанбул германски журналист Дениз Юджел, журналистът трябва да върши работата си със съзнанието за професионална отговорност и съвест.

Дениз Юджел бе арестуван с обвинението че е водел пропагандата на тези кървави терористични организации и е раздухвал омраза сред гражданите.

На кървавата организация членовете на която на 15 юли 2016 година премазаха с танкове своите граждани, бомбардираха ВНСТ и убиха 260 турски граждани.

Дениз Юджел се съмнява в това че ФЕТО е организатор на опита за преврат.

Участниците в преврата признаха пред съда своите предателски планове, плановете на своя главатар, но това не е достатъчно за Дениз Юджел.

Не трябва да се забравя и ПКК. Със заповедите получавани от главатарите си намиращи се в Кандил, те проливат кръвта на невинни хора.

Дениз Юджел провежда интервю с един от тези главатари, но изрежда толкова много похвали както за терористичния главатар така и за терористичната организация, че интервюто се превръща в ода на блюдолизци възхваляващи тероризма.

Трябва да запитаме този журналист, искащ да създаде връзка между борбата с терористите и принципите за човешките права къде е журналистическата етика.

Журналистическата етика изисква, когато се пише по определен въпрос, да се провеждат интервюта и с двете засегнати във въпроса страни. Но Дениз Юджел провежда интервю с терористите, но не провежда репортаж с представители на дърлжавните учреждения, които се борят с тероризма. Интересно защо не е написал дори и едно изречение за мерките, които държавата предприема за да предотврати нанасянето на вреда на гражданите по време на антитерористичните операции.

И съвестта. Дениз Юджел твърди че се е вслушвал в съвестта си когато е подготвял новините си.

Не ти ли каза съвестта да организиращ срещи и с майките загубили 20 годишните си синове, съпругите останали без съпрузи, бебетата остнали без бащи.

Иди и запитай ветераните, загубили ръцете си, краката си, очите си в защита на родината, какво мислят и те по този въпрос.

Къде са журналистическите принципи, къде е журналистическата етика господин Дениз.