Цената на цивилизацията...

Ибн Халдун, един от най-великите умове в ислямската интелектуална традиция, който е написал повече за историята, културата, обществото, цивилизацията и политическата власт, отколкото всеки друг мюсюлмански мислител, е отправил важни полсания за всички нас днес, които живеем в епоха на нарастваща несигурност и глобално разстройство.

Абд ал-Рахман ибн Мухаммед Ибн Халдун (1332-1406), един от най-великите умове на ислямската интелектуална традиция, най-известен с творбата си „Muqaddimah”, пише за историята, културата, обществото и политическата власт и отделя повече от всеки друг мюсюлмански мислител внимание на тези теми. Неговите наблюдения над обществото в  Северна Африка, на която той е член, го подтикват да развие една интригуваща концепция за универсалната история и световната цивилизация.

С огромния си интелект и с колосалния интереси във всички големи области на знанието, Ибн Халдун е едновременно мислител и изпълнител. Някои го смятат за основател на социологията. Историците се възхищават от мъдростта му в анализа на възхода и падението на великите сили. Марксистите го хвалят за проникващи мисли за силата на икономическите възможности в оформянето на индивидуалните нагласи и социалните отношения. Османските държавници и историци изследвали неговата идея за "ассабиях", за да обяснят успехите и неуспехите на империята през вековете. Някои го виждат като най-великия философ на цивилизацията. Той е фигура имаща огромен интерес и трайно значение, без значение от кой аспект се гледа на неговата дейност.

Днес, Ибн Халдун има послание към всички нас, които живеем в епоха на нарастваща несигурност и глобално разстройство. Ако историята се приема свидетел на всички събития, тя е основнен материал и за Ибн Халдун. Той ни казва, че ключът към материалното и духовно благосъстоянието на едно общество са единството и солидарността. Човешките същества са по природа "политически същества", в смисъл, че те са длъжни да живеят заедно, за да се запази тяхната потекло, за задоволяване на основните им нужди и за реализиране на потенциала си, тоест за да бъдат едно  "цивилизовано" общество. Разрушителните сили, присъщи на човешката природа са впрегнати, когато хората се учат как да съжителстват и си помагат един на друг. Това изисква набор от морални и политически принципи, около които те трябва да бъдат обединени. По-важното е, че няма цивилизация без метафизическа основа. Тези, които губят своето социално сближаване и групова солидарност са осъдени да бъдат покорени от други, които поддържат единството, силата и издръжливостта си.

За Ибн Халдун, най-фундаменталния въпрос е това, което поддържа една група от хора заедно. Това е в основата на всичко, култура, цивилизация и политическата власт или собственост (Мюлк). Без тази основна съставка, нито една група от хора, племе, клан или по-голяма общност не може да постигне политическа сила, да изгради градския живот и да го запази. Това е мястото, където според Ибн Халдун срещаме централната концепция на "асабиях", т.е., груповата солидарност и социалното сближаване. (Трудността на превода този негов термин и различните опити да го предадат на различни езици свидетелстват за неговото кардинално значение). Асабиях е лепилото, което свързва членовете на една група. Това им дава силата и способността да се опазят от външни агресори. Това им дава възможност да установят мир и ред помежду си. Тя ги подготвя за изграждане на "Умран", т.е., цивилизация.

Но също така, когато сме изправени пред сериозна дилема на неговото учениев разбираме че  когато една група от хора, ограничена и упълномощена от асабиях достига степента на градски живот и урбанистична цивилизация, тя губи своята социална близост и сила и чувството на солидарност. Когато индивидите започват да се възползват от предимствата и удобствата на цивилизования живот в градска среда, те стават толкова мързеливи и "прекалено меки", за да се защитят срещу яростната атака на тези, които поддържат своите "бедуински добродетели” и воински качества. Това е само въпрос на време, преди те да бъдат завладени от другите.

В парадигмата на теорията Халдуниян, цената на цивилизацията е загубата на социалното сближаване, груповата солидарност и благородните качества, които идват с тях. Тези, които губят своя асабиях също губят асалах, т.е., благородството си. Това става повтаряща се тема в , един вечен социален цикъл, при който племена, народи, държави и империи се издигат и рухват. Ибн Халдун е приел, че продължителността на живота на такъв цикъл е около четири поколения, т.е. малко повече от един век. Той също така смята, че най-фундаменталната основа на социалното сближаване е родството. Това е силна и жизнеспособна връзка, която свързва хората. Никой няма да посмее атакува тези, които имат силни родствени връзки. Но тези хора губят чувство за родство, когато стават градски жители и урбанизирано-цивилизовани индивиди. Ибн Халдун не вижда изход от тази главоблъсканица: вие ще постигнете мощ и цивилизация чрез вашия асабиях; но когато започнете да се възползвате от предимствата на заседналия и цивилизован живот, губите близостта и солидарността си.

Ясно е, че тази теория на Ибн Халдун има смисъл в малки групи, като племена, но не дава обяснение при  по-големи социални единици.