Статия на Ибрахим Калън...

С редицата национални и местни избори които ще се проведат през следващата година, европейската политика ще стане свидетел на редица обрати, които ще задълбочат самосъмнението и ще насърчават популистката, анти-имигрантска, ислямофобска и ксенофобска настроения в стария континент.

Европа е изправена пред една упорита и потенциално разрушителна вълна от политически популизъм и опортюнизъм в момент на глобална несигурност и на регионален хаос. Това състояние на нещата заплашва да подкопае идеята за Европа и да отслаби Европейския съюз след гласуването за Брексит. С редицата национални и местни избори които ще се проведат през следващата година, европейската политика ще стане свидетел на редица обрати, които ще задълбочат самосъмнението и ще насърчават популистката, анти-имигрантска, ислямофобска и ксенофобска настроения в стария континент. Европейските политически лидери трябва да направят една рационална оценка, ако искат  Европа да остане силна и единна и да запази значението си в света.

Тези, които са загрижени сериозно за надигащата се вълна на нео-расизъм и политически се успокоиха до известна степен от победата на Александър ван дер Белен над крайно десния кандидат Норбърт Хофер на президентските избори в Австрия. Хофер не само изразява открито расистки възгледи срещу турците и мюсюлманите, но също така поставя под въпрос и самия  ЕС и призова в началото на изборната си кампания, (но след това промени мнението си) за провеждането на референдум подобен на този за Брексит. Ако беше избран, той щеше да е първият европейски президент придържащ се открито към открито крайно дясна и ислямофобска политика. Въпреки че Хофер загуби изборите, възгледите му, са все още популярни. Той е не само против членството на Турция в ЕС, но също така се противопоставя и на влизането на турци и мюсюлмани в Австрия-политическа позиция, която става все по-масова в някои европейски страни. В същото време, сегашното австрийско правителство продължава да поддържа една спорна и враждебна политика към Турция.

Резултатите от изборите в Австрия дават лъч на надежда в смисъл, че обвиняването на мюсюлманите, турците и имигрантите за проблемите в Австрия и Европа не винаги се отплащат с успех в избирателната урна. Поне някои в Европа виждат реалността такава каквато е: Обвързването на проблемите само с една причина и обявяването на група от хора за носителвите на всички грехове, могат да доведат краткосрочни политически дивиденти, но не осигурява никакви дълговременни разрешения. Ако европейските крайнодесни партии продължават да се възползва от внушените страхове на обикновените граждани и ги подхранват с предразсъдъци и фанатизъм, те само ще задълбочат усещането за отчаяние, объркване и омраза и няма да успеят да се справят с действителните проблеми.

Ние вероятно ще видим повторение на това и на предстоящите избори във Франция през следващата 2017 година. Националният фронт, ръководен от Марин Льо Пен увеличи през последните години своята избирателна база. Очаква се тя да бъде основен претендент в президентските избори през 2017. Настоящия президент Оланд обяви, че той няма да подава отново кандидатурата си. Като се добави и ниската популярност на социалистите, трябва да се види каква ще бъде реакцията на Републиканската партия и на кандидата й за президентския пост Франсоя Фийон. Това, което изглежда сигурно, е, че една и съща антиимигрантска, антиглобалистка, антитурска и антимюсюлмански политика ще бъдат част от френската предизборна кампания. Малко вероятно е, че Франция ще се откаже от ЕС следвайки модела на Брексит. Но дългогодишните проблеми на интеграцията, ислямофобията, радикализацията, безработицатата и чувството за идентичност и самовъзприемане във Франция ще продължат да доминират на социалната и политическата сцена в тази страна.

Германските политиката изглежда също ще се изправи пред сходни проблеми в националните избори през следващата година. Въпреки, че Ангела Меркел, силният лидер на Германия и Европа, има голми шансове да спечели, тя ще се изправи пред редица нарастващи проблеми, като анти-имиграционните политики и съхраняване на силната европейска икономика. Но дори и Меркел, въпреки големите си усилия и успеха в спиране на притока на бежанци към Европа, трябваше да плати цена на местните избори тази година. Тя ще се изправи пред въпроса за последиците от политическия популизъм и опортюнизъм за Германия и за Европа.

В допълнение, на конституционния референдум в Италия, спечелена от избирателите казали Не на конституционните реформи, и довел до оставката на италианския премиер Матео Ренци, има потенциал за по-нататъшно задълбочаване на усещането за политическа нестабилност в ключова европейска държава като Италия и като цяло в Европа. Докато Италия е известна с честа смяна на правителства и нестабилна партийната политика (тя е имала 64 правителства от Втората световна война насам), нова правителствена криза в Италия със сигурност ще има важни политически и икономически последици за тази страна, както и за Европа.
Това е съвсем естествено, че тази трудно разгадаема политическата драма в Европа ще има последствия в отношенията между Турция и ЕС. Липсата на последователност и подкрепа за Турция в борбата й срещу тероризма играе токсична роля и задълбочава съществуващите различия. Ако не успеете да обръщате реално внимание на предизвикателствата пред сигурността на Турция, която също е от ключово значение за сигурността на Европа, това подхранва дълбоко чувството на недоверие. Изключително бавно напредващите и и често изпадащши в застой присъединителни преговори не представляват обещаваща картина. Неспособностат на Европа да се справи с кризата с мигрантите по ефективен и подходящ начин продължава да напряга отношенията. Превръщането на президента Ердоган в Другия в името на политически опортюнизъм от страна на безотговорни политици не допринася за подобряване на ситуацията.

Изходът от тази криза е да се определят приоритетите ни и да се осъзнае, че нашата колективна сигурност и просперитет изискват колективна работа на всички нива. В момент на нарастваща взаимозависимост и общите предизвикателства, ние можем да създадем среда на взаимно укрепване на силите и да откажем да се преклоним на интриги които няма да донесат печалба на никого. Европа ще преодолее своите проблеми не, като се жертвата масовите политики на диктата на крайнодясната традиционалистка и на расизма,, но чрез повторно възприемане на неговите основни ценности.

Отварянето на нова страница с Турция може да даде голям принос в този процес. Приключването на преговорите по Шенгенската виза с Турция ще създаде нов климат на партньорство. Това е право което трябваше да бъде дадено ожтдавна на турските граждани. Друга важна стъпка е за ЕС да изпълни обещанията си за бежанците и споделяне на тежестта на Турция. И накрая, да разбере предизвивикателства за сигурността на Турция, преди и след неуспешния опит за преврат от 15 юли ще помогне да се промени сегашната враждебна политическа среда в Европа. Враждебност към Турция в името на политически популизъм нанася не толкова вреда на Турция колкото на самата Европа.