Турция, Европа и борбата срещу тероризма

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм присъстваха на погребението на областния управител на Дерик Мухамед Фатих Сафитюрк състояла се на 12ти ноември в малкото градче Aрифийе в окръг Сакария. Ердоган и Йълдъръм бяха придружавани някои министри, местни управители и хиляди граждани. Присъстващите изразиха за последен път уважението си пред покойния, а част от насъбралото се мнозинство скандираше антитерористични лозунги.

Това "незначително" събитие не направи никакво впечатление на западните медии. Нито един европейски служител не направи силно изявления относно болката и скръбта на съпругата на областният управител на Дерик Мухамед Фатих Сафитюрк, който бе убит от ПКК в кабинета си. Нито един от комитетите на ЕС не бе свикан за да разследва и осъди систематични терористичните атаки на ПКК и тези, които ги подкрепят в политиката и медиите. Нито един посланик на ЕС не присъства на погребението, нито пък потърси по телефона семейството на Сафитюрк за да изрази своите съболезнованията си.

Европейски представители правят повърхностни изявления за осъждането на ПКК, но не казват нищо за тези, които подкрепят ПКК било то пряко или косвено. Те изразходват енергията си да критикуват правителството предприемащо действия срещу онези, които се стремят да оправдаят и да прославят тероризма на ПКК. И определят като неудобно да се говори за факта, че членовете на Демократичната партия на народите (HDP) и техните медии никога не осъждат терористичните атаки на ПКК. Казват, че ЕС приема ПКК за терористична организация, но от друга страна позволяват на хиляди терористи на ПКК да работят в Европа в името на организацията, да събират пари, да привличат нови членове, да водят пропаганда на своята идеология и да лобират за защита на своите интереси в националните парламенти и в Брюксел. Всеки път, когато турски граждани виждат знамената на ПКК в Европейския парламент и по улиците на европейските столици си правят някои заключения развалящи настроението на европейците. Кой е виновен за това?

Подкрепата оказана от администрацията на американския президент Барак Обама за сирийския клон на ПКК- ПЙД и въоръженото й крило ЙПГ в името на борбата срещу ДАЕШ не е по-различна. Независимо от факта, че не може да се води борба срещу тероризма с помоща на друга терористична организация, правителството на САЩ продължава да доставя оръжия, боеприпаси и обучение на сирийското крило на ПКК. Наред с това съществуват легитимни сирийски опозиционни сили, които също се борят срещу чудовищните близнаци в Сирия- режима на Бешар Есад и ДАЕШ. Операцията „Ефратски щит”, която бе започната от ТВС на 24-ти август доказа, че  това е по-ефективен и законен начин да се води война срещу ДАЕШ от продоставянето на оръжия на силите, които са верни не на сирийския народ, а на ПКК и  командния център на организацията в планината Кандил.

Когато европейците критикуват задържането на депутатите на Демократичната партия на народите без да са направили сериозна проверка на фактите за пореден път показват, че Европа има двоен стандарт за тероризма. Факт е, че други депутати, чиито имунитет бе свален бяха дали показания без да оспорват съдебни заповеди по въпроса. Но депутатите Демократичната партия на народите открито се опълчиха на съдебните решения и отказаха да осъдят нападенията на ПКК.

Европейските политици се стремят да наложат на Турция принцип, който никога не биха позволили да бъде въвеждан в Европа.  Можете ли да си представите, че политическите институции на ЕС и националните парламенти биха позволили на депутатите да защитават Ал Кайда или ДАЕШ, да прославят техните терористични актове и да не се подчиняват на съдебните решения?

Безполезно е осъждането на тероризма ако не се вземат конкретни действия. И е пълно лицемерие да се отправят критики към Турция за това, че върши това, което повечето европейци биха направили ако изпаднат в подобно положение. Очебиен пример за това е случаят с неонацистката и фашистка политическа партия Златна зора в Гърция, която влезе в гръцкия парламент през 2012 година получавайки 6,9% от гласовете на избирателите и се превърна в третата най-голяма партия. През 2013 година срещу лидера на партията и някои депутати бяха повдигнати сериозни обвинения включително и убийство и в тези рамки бяха задържани. Ако бяха признати за виновни щяха да бъдат осъдени на затвор. По време на този процес нито едно компетентно лице на ЕС не разкритикува гръцкото правителство за тези действия срещу Златна зора. В примера с Турция, обвиненията са много по-тежки, тъй като  са свързани с осигуряване на подкрепа за тероризма. Турция е в пълното си право да очаква от своите европейски и американски съюзници да бъдат на нейна страна в борбата срещу терора.

Има и други тревожни случаи, които подсилват този двоен стандарт. След кървавия опит за преврат в Турция от 15 юли по време на който загинаха над 240 души, правителството се изправи срещу заговорниците на преврата. Европейските служители осъдиха с по една дума неуспешния опит за преврат, но в същото време отправиха редица критики към правителството за това, че предаде заговорниците на правосъдие. Европа направи ли каквото й да е предложение за помощ? Девет военни участвали в опита за преврат избягаха в Гърция и по настоящем все още са там. Десетки, ако не и стотици заподозрени гюленисти избягаха в различни европейски страни.  Която й да е европейска страна предаде ли на Турция тези заподозрени във връзка с които има издадени заповеди за арест? Някоя от тези страни споделя ли разузнавателна информация относно структурите на ПКК или гюленистите в европейските градове?

Те са заети да посрещат с почести лица, срещу които в Турция са повдигнати обвинения за подкрепа на терора. Германският президент би ли се осмелил да приеме осъден гражданин на друга държава като САЩ или Франция в президентския си дворец. Германското правителство никога не би и помислило да издаде временен паспорт на Ерик Сноудън, който е обвинен за изтичане на правителствени документи за Уикилийкс и който все още сеукрива в Русия. Но когато става въпрос за Турция нещата стоят по-различно. Европейците смятат, че са свободни да канят привържениците на  терористичната организация ПКК  за да получават от "обяснения" за това, което се случва в Турция и след това да пишат "доклади за напредъка" въз основа на казаното от тях. След това пък заплашват Турция с преустановяване на преговорите с ЕС или с налагане на санкции. Когато Турция реагира на този очебиен двоен стандарт дефинират Турция като авторитарна, нетолерантна, агресивна и така нататък.

Това, което хората виждат и знаят, е че областният управител на Дерик Мохамед Фатих Сафитюрк бе убит от ПКК, оставяйки след себе си в траур вдовица и едно дете. На следващия ден медийните органи на ПКК похвалиха атаката. И нито един европейски представител не осъди тези изявления.

Това отношение е много тревожно и трябва да бъде променено. В противен случай, Европа ще загуби цяла една нация. Турция приема членството в ЕС като своя стратегическа цел. В  този свят на нарастваща взаимозависимост, турско-европейските отношения са ключови за регионалната сигурност и глобалната стабилност. Турция има приятели в Европа и в ЕС и те трябва да говорят открито и да коригират това погрешно отношение. Процесът на либерализиране на визовия режим, както беше договорено още през 2013 година, трябва да се финализира повече протакваниям. ЕС трябва да изпълни финансовите си задължения, които са част от  сделката между Турция и ЕС по въпроса с бежанците.

Европейските власти трябва да се отнасят с по-голяма деликатност към проблемите със сигурността пред които е изправена Турция и да приеме, че тези въпроси касаят не само Турция, но и Европа.