Статия на Ибрахим Калън...

Как можем навсякъде да се чувстваме като у дома

Немския философ Мартин Хайдегер, в книгата му която се състои от записките на лекциите му, изнесени в периода 1929-30 година, озаглавена "Основни понятия на метафизиката" прави заемка на един цитат на известния като Новалис философо Джордж Филип Фридрих Фрайхер фон Харденберг във връзка с философията: "Философията е носталгия. Човек желание да се чувства навсякъде като у дома си." Хайдегер, от една страна, намира думите на Новалис за " романтични ", а от друга страна се възползва от този афоризъм като отпрарван точка за своята философия. Главната особеност на философията "е желанието навсякъде да бъдеш като у дома." Хайдегер добавя: "Философия просто е искане да се чувстваш като у дома, ако ние философите не се чувстваме навсякъде по този начин." Да се чувстваш у дома означава да се чувстваш част от цялото. Ние назоваваме Свят именно това да се намираш като част от цялото.
Загубата на това единство винаги е бил основният мотив на самостоятелното изграждане на характера на съвременния човек. Носталгията се дължи на тази загуба и ни насилва да сме в търсене за да намерим нашия дом. Питър Бергер отбелязва че „Бездомните умове" в нашата ерата, са в търсене на едно скривалище осъзнавайки риска никога да не могат да го намерят. Подобно на живелия през 9 век мюсюлмански духовник Беязът Бестами който подчертава че не можеш да намериш истината с търсене, но тези които я открият, продължават да я търсят.

В ерата на разселените души и бездомните умове, философското размишление Хайдегер  прави връзката между търсенето на своето място в света, дава информация за нашето "ограничено / крайно съществувание" и "индивидуализацията". Това се основава на взаимодействието ни със следните факти: Ние сме крайни, ограничени, същества, ние сме в състояние да направим само самостоятелни заключения.

Мюсюлманските философи оценяваха света като място в което ние се стремим към истината. Въпреки това, по смисъла на това, което определението съдържа в тяхната философия и има допълнително вникване в отношенията с другите хора . Според определението на класическите философи като Кинди, Ал Фараби и Молла Садра, истината за нещата, означава, доколкото това е възможно за човека, да дъества със съзнанието за това. Това определение казва че има истина за нещата, и ние можем да знаем, и да се борим за това със съзнанието че сме тленни същества. Въпреки това, като умствена дейност „да знаеш” не е достатъчно; хората трябва да действат в съответствие със  знанията си за истината за нещата. Това най-широк смисъл означава сериозно и уважение и грижа да се отнасяме към истината. Ние не сме собственици и господари на света; но можем да станем отговорни и мъдри пазители.

Въпреки това, има нещо, което трябва да се вземе в предвид. Истината е по-голяма от света определен от мюсюлманските философи. Хората се стремят да открият истината а не само света. Истината ни служи като убежище и дом. Съществуванието ни не ни дава привилрегии в нашето търсене на истината.

Това трябва да се комбинира с глобално разбиране на света извън техните физически и психически ограничения.

Ето това е мястото откъдето философията ни подтиква на пътуването което ще ни позволи да станем свидетели на нашето място в света като духовна същност. Молла Садра подчертава че философското съзерцание е крайната цел на нашето индивидуално съществуване, и преодоляването на "хоризонт на съществуване" в себе си. В този аспект философията е мъдрост, и е мястото, откъдето ние поемаме към нови интелектуални и духовни хоризонти. Това означава, че ние откриваме смисъла на съществуване и нашето място в нея, и ние откриваме едно пътуване отново, пътуване до приют в този свят. По този начин, ние стигаме до резултата че се чувстваме навсякъде в къщи.

Но това с категоричност не ни позволява да пренебрегваме несправедливостта и експлоатация, не ни препоръчва никога бягство. Напротив, днес, трябва да имаме правилна перспектива философско и морално задължение за да се изправим срещу позицията на политически и икономически проблеми, причинени от отчуждението и алчността. Твърдите политическите реалности, никога не трябва да бъде извинение за нас, за да се откажем от търсенето на истината. Това може да е възможно само тогава, когато ние вътрешно се пробуждаме, докато размишляваме за истинското значение на философската мъдрост и духовно пречистване. Целта на философското търсене в нас е пробуждането на съзнанието за това. Според Садра, ако ние трябва да се превърнем в по-добър човек, трябва да преодолеем собствената си самостоятелност и арогантното ни его и да бъдем независими и самостоятелни, отхвърляки всякакъв монопол и протекция. Само чрез снемаенетона егото ни от централно място и и установяването на голямата истина чиято част сме и ние,  ние може да се чувстваме навсякъде у дома.

Статия на президентския говорител Ибрахим Калън във вестник Daily Sabah.