Статия на Ибрахим Калън...

Политическите събития и интелектуалния живот

Стоейки здраво на крака в центъра на нашата собствена традиция и култура, ние трябва да видим по-ясна перспективана на световния хоризонт. Нито една общност не може да има бъдеще, без принадлежност към една традиция.

Мюсюлманския свят от преживява бурни времена. Хаотичния и несправедлив световен ред, локални войни, вътрешни конфликти, сектантски конфликти, не само създават сериозни политически проблеми, но и водят до загуба ва интелектуална и морална енергия, до социално напрежение и икономически сътресения в мюсюлманския свят.

В резултат на това мюсюлманските учени, създатели и творци изостават от световните стандарти, не могат да покажат че имат всъщност какво да кажат на света.

В този постоянен интелектуална хаос, възможно ли е да се намери пространството, необходимо за създаване на културни и художествени произведения? Краткият отговор е да, и дългата история на мюсюлманския свят, въпреки всички политически възходи и падения, е достатъчно доказателство за това.

Някои големи интелектуалци на ислямската интелектуална традиция, са живели в периоди на голяма политическа и научна трансформация.

Първото поколение на мюсюлманските богослови и юридически лица в мюсюлманската общност станаха свидетели на голяма суматоха настъпила, особено след смъртта през 632 година на пророка Мохамед, когато се водеха оспорвани дискусии по въпроса как ще се предава управлението на мюсюлманите в нози нов период.

Ранно богословския дебат е тясно свързан с политическите борби, философската и научна традиция на исляма, са се развили в периода на изграждане на държава и военните завоевания.

Прехода от Омаядски към Абасидски период и възникването на десетки мюсюлмански емирства, не са попречили на мюсюлманските учени и философи да създават философия и наука.

Тяхната неизчерпаема обвързаност към истината дъцздава предпоставката за разпространяването на идляма през по-късните периоди в Централна Азия в по-късните етапи на Мала Азия, Месопотамия, Северна Африка и Анадола.

Големи мюсюлмански философи като Хинди, като Фараби и Ибни Сина, дадоха великите си творби в сферата на философията, логиката, медицината и музиката по време на периодите на политическа несигурност и на военни експедиции.

В периода от 12 до 14 век мюсюлманските земи стават арена на нашествията на две сили, кръстоносците от запад и монголите от изток. Въздействието им над живота на мюсюлманите се е отбелязало като репресии, болка и тъга. Въпреки всичко това, някои от най-великите произведения на ислямската култура и цивилизация са произведени в този период. Съвременникът на Селяхаддин Еюби който освободи през 1187 година Ерусалим от кръстоносците, Осама бин Мунке дава детайлни сведения за този период в известнатата си книга "Китаб ал-Итибар". Нито един от политическия и военни конфликти, не го е възпрепятствал да създаде тази голяма творба.

Нещо повече, Ибн Араби (г. 1240) и Мевляна Джалаладдини Руми (г. 1273), водещи мислители на ислямския свят, са дали най-великите си произведения в 13 век по време на кръстоносните походи и монголската инвазия.

Ибн Араби, става свидетел на страданията на андалуските мюсюлмани а Руми бяга от монголските нашественици и намира убежище в град Коня в Анадола.

Мюсюлманските философи, учени и творци като Газали, Насир ал-Дин, Факхр ал-Дин ал-Рази, Мула Садра, Ибн Кемал Такиюддин, Имам Раббани и други продължават мисията си на духовното познание и мъдрост като лоялни последователи на традициите.

Един от най-великите архитекти в историята, Синан, е построил монументални творби, въпреки сложността на политиката на двореца.

Шах Джахан построи Тадж Махал през 17 век. Много от прекрасните творби на слямската калиграфия, миниатюра, Ебру бяха създадени през 7век в периода котаго ислямския свят бе изправен пред политически кризи и военни конфликти.

Всички тези социални, политически и икономически проблеми със сигурност са повлияли на мисленето на великите учени и на живота на артистите. Въпреки това, никакви земни препятствия не са им попречили да творят и да създават своите дохявни творения в името на на своето духовно удовлетворение. Въпреки социалните и политически предизвикателства пред които са били изправени, те са оцелели до днес.

Те представят информация, въз коснова на оято трябва да си направи изводи мюсюлманския свят. Първо, политическите проблеми, които засягат живота на всички нас, не могат да бъдат решени само с политически средства. Разрешенията изискват сериозно интелектуално усилие и ангажираност към научното познание и мъдрост. Така че, за да се направи сериозен научен и интелектуален труд, не е разумно да се изчака, докато те бъдат разрешени. Напротив, правителствата и научната общност трябва да дадат приоритет на най-висока степен на сериозни научни и интелектуални програми.

Второ, политически проблеми, навреждат на интелектуалния живот на индивидите и нациите, но подтикват любопитни умове да задават въпроси и търсят пътища за разрешение. Не е лесно да се работи под давление но възнаграждението може да стане много ценно.

Трето, днешните мюсюлмани все още не са проучили богатото си интелектуално наследство. Ивсетни са само нищожна част от произведенията на мюсюлманските учени и творци. Има много работа за вършене. Причината, поради която това е толкова важно, е че тези произведения могат да ни помогнат да се отвори нов път за правилното възприемане на днешната реалност.

Стоейки здраво на крака в центъра на нашата собствена традиция и култура, ние трябва да видим по-ясна перспективана на световния хоризонт. Нито една общност не може да има бъдеще, без принадлежност към една традиция.

Мюсюлманския свят от преживява бурни времена. Хаотичния и несправедлив световен ред, локални войни, вътрешни конфликти, сектантски конфликти, не само създават сериозни политически проблеми, но и водят до загуба ва интелектуална и морална енергия, до социално напрежение и икономически сътресения в мюсюлманския свят.