Западния свят се затруднява в това да разбере преврата и събитията след преврата...

За Западният свят е трудно да разбере въздействието на опита за преврат и и последиците от него.
Тези, които не успяват да разберат значението на опита за преврат, вероятно няма да разберат  и причината подтикваща милиони турци, да полагат усилия за да се запази жива паметта на героите от 15 юли.

На 02 октомври бе проведена панихида за загиналите. Изпъленни бяха народни песни от водещите музиканти на Турция. Изпълнени бяха любими песни на героите. Те изразяват радостта и тъгата на хората, които живеят в Анадола в продължение на векове. Тези песни  изпълнени на церемонията, отразяват чувствата на турските граждани.

Това бе само една от многото церемонии организирани в памет на героите от 15 юли. През последните 10 седмици бяха прожектирани много документални филми, организирани бяха социални и медийни кампании, различни изложби; освен лекции, бяха проведени дискусии в класовете и групови срещи. Можем да бъдем сигурни, че те ще продължат и през следващите седмици и месеци.

Защо? Не е ли време, както препоръчват някои в зарпадния свят  да погледнем към бъдещето и  да забрави  трагедия? Докато в Турция продължава разчистването на сметките във връзка с преврата и подготовката на плановете за предстоящия период, много хора в Европа и Америка се затрудняват в това да разберат значението на събитията от ноща на 15 юли и последвалия период.

В Турция, няма съмнения относно паметните събития от 15 юли. Но за тези които следят събитията в Турция от чужбина трябва да повторим че за турския народ събитията от тази нощ когато стреляха танковете и хеликоптерите и летяха в бръснещ полет самолетите, са с голямо значение. Ясно е че има разлика във възприята за събитията от тази нощ. Някои не успяват да схванат сериозността на опита за преврат на 15 юли. Ще бъде от полза тези които искат да разберат динамиката на турското общество,да обърнат внимание на планирането и провеждането на опита за  преврат. На тази тема, са публикувани няколко много добри изследвания въз основа на реални събития и изявления. Добър пример е докладът на  Центъра за политически изследвания на Дейли Сабах, публикуван през август.
Този текст е от интерес за нас тъй като в него са изброени трите основни въздействия над опита за преврат. На първо място, по-младото поколение роден през 1980-те и 1990-те години никога не е изживявало един военен преврат. Те знаеха по разказите на други за историят ана обесването след преврата от 1960 година на премиера Аднан Мендерес; знаеха по разказите на очевидци за силното давление иза репресиите над левите и десни среди в страната след преврата от 1980 година. Станаха свидетели на военните преврати в Египет и в други страни. Въпреки това, на 15 юли 2016 г., те станаха свидетели на враждебните действия на танкове, хеликоптери и самолети срещу техните майки бащите и роднини и приятели. Изживяха шока от голямото предателство, станаха свителени на смъртта на свои приятели и познати. Те написаха една епопая за защита на демокрацията и освен това се запознаха и с тъмната страна на движението на Фетуллах Гюлен. Тези хора, научиха как престъпната организация на Гюлен е злоупотребявала с вярата на хората, фалшифицирала е резултатите от изпитите, как е проникнала в държавните учреждения и институции и в ярмията и силите за сигурност, видяха едно невероятно богатство натрупано в Турция и на много места в света от тази престъпна организация.
За външни лица, религиозна група изглежда добронамерен но те не знаят как тя е манипулираха с държавата и е работила като правителството в сянка, приемайки закони които ще са в нейна полза. С разкриването на нови факти за дейността на терористичната организация на Гюлен става по-ясно престъпното й лице. Става ясно че тази на пръв поглед мирна организация е подготвяла кървави и коварни планове срещу турския народ и с подкрепата на привържениците си в полицията и армията осъществи опита за преврат от 15 юли. Действията им срещу онези, които отказват да се поклонят пред техните политически и икономически искания посредством  медиите и гражданското общество, сега се разбират по-добре от всички. Стотици хора бяха изпратени в затвора, без колебание, уволнени от работа, станаха жертви на организирани клеветническа кампании и в крайна сметка обявиха война на демократично избраното правителство. Ханефи Авджъ, Рушен Чакър, Мустафа Йонсел, Ахмет Шък, Недим Шенер и Дани Родрик доказаха с документи престъпната дейност на организацията на Фетуллах Гюлен.

Третият въпрос бе липсата на съпричастност на западните страни, към болките на турския народ, което предизвика силно неудовлетворение. Западните лидери избягнаха посещение в страната ни след опита за преврат и това предизвика реакциите на всички слоеве на турския народ. Повечето от западните медии представяха събитието не като опит за преврат а  като малък бунт в армията. Те се възползваха от мерките предприети след опита за преврат като основа за атаки срещу турсдкия народ, президента и правителството.  Опитен европейски дипломат бе заявил наскоро че дори не са знаели че ВНСТ е било бомбардирано. В действителност, всички западни политици пристигнали на посещение в страната ни след 15 юли, като американския вицепрезидент Байдън и генералния секретар на НАТО Столтенберг заявиха че не са осъзнали дълбочината на събитието в Турция. Повечето от западните медии  цензурираха снимките от събитията в Турция и се фокусираха над нападки срещу президента и правителството.

За западните страни е трудно да разберат значението на усилията за запазване на жива паметта за героите осуетили преврата от 15 юли. Изпитва се нужда от споделяне на чувствата за да бъде разбрано значението на това събитие за турския народ.