Сигурните зони ще спасят живота на цивилните и съвестта на цялото човечество...

Ако последните пет години на тази брутална война ни научиха на нещо, то е, че създаване на безопасни зони е единственият път за спирането на тези кървави масови убийства, разрушаването на градовете и потока от хиляди бежанци  към Турция и останалата част от света.

Алепо гори, а светът гледа безучастно. Призивът на Турция за създаването на безопасни зони в Сирия е много спешно и с огромно жизнено значение. Бездействието от страна на международната общност ще увеличи само варварството на режима на Асад, ще увеличи заплахата от ДАИШ и ще доведе до смъртта на още много невинни хора.

След колапса на примирието обявено благодарение на усилията на Съединените щати и Русия на 9-ти септември, стотици хора загинаха при въздушните удари на силите на Башар Асад. Само на 25-ти септември в Алепо бяха убити 60 души, много от тях жени и деца. Историческият град, символ на културата, изкуството и търговията и човешката мозайка, стана арена на най-тежките въздушни атаки от началото на сирийския конфликт през 2011 година.

Ясно е, че целта на режима на Асад е да унищожи целия град и неговите жители, за да се унищожи една от крепостите на опозиционните сили. Това е режим, който доказа своя капацитет за жестокост и геноцид отново и отново. Този режим манипулира всеки опит за примирие, прекратяване на враждебните действия и / или политически преговори, за да спечели време и да продължи със своята стратегия на шок и ужас. С военна подкрепа от Русия, Иран, Хизбула и други милиции, тя превръща в море от огън земята с десетки смъртоносни въздушни удари в Алепо използвайки и варелни бомби всеки един ден. Дори хуманитарните конвои на ООН не бяха пощадени от клането. И режимът направи всичко това по време на седмицата на 71-вата сесия на Общото събрание на ООН, и открито се подигра на международната общност.

Както вече дискутирахме тук и преди, Резолюция номер 2254 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 18 декември 2015 г.,  трябваше да изложи на нова рамка на дейности определени от график, за да сложи край на войната, за оказване на хуманитарна помощ и за започване на процес на политически преход към легитимно, демократично и представящо всички общности и групи в страната правителство в Сирия. Също така тя трябвмаше да даде принос и за борбата срещу терористичната организация ДАИШ.

Мюнхенското споразумение за "прекратяване на враждебните действия" прието на 11 февруари трябваше да подготви почвата за ООН, за водените преговори в Женева. Не е изненадващо, че режимът отново използва преговорите постигне напредък в  бойните действия, в нарушение на всички споразумения. Както потвърждават служителите на ООН, режима на Асад последователно е нарушил по систематичен начин резолюцията на СС на ООН 2254, Споразумението от Мюнхен и споразумението от 9 септември за прекратяване на враждебните действия. Тя бомбардира цивилни и контролирани от опозицията области в Идлиб, райони северно от Латакия и Алепо, убивайки стотици цивилни и не допусна доставката на хуманитарна помощ  за населението на тези райони.

Престъпната банда на Асад не се интересува от мир или политически преход. Тя дори не могже да понася хуманитарната помощ да бъде доставяна на цивилните граждани. Това е безумие да очакваме милост от едно чудовище.

Каквото и да е бъдещето на този военен конфликт, международната общност трябва да действа, за да защити цивилното население в Алепо и в останалата част от страната. Най-добрият начин да направите това е създаването на безопасни зони за цивилното население. Ако през последните пет години на тази брутална война  научихме нещо, то е, че  създаване на безопасни зони е единствената жизнеспособна опция да се спрат тези масивни убийства, разрушаването на градове и потока от бежанци в Турция и в останалата част от света.

Безопасните зони ще помогнат за защита на цивилното население от безразборното избиване от режима на Асад и от терористичната организация ДАИШ, на тези две чудовища на сирийската война. Това ще помогне за намаляване на броя на бежанците и за осигуряването на приют за вътрешно разселени лица. Те ще позволят на ООН и другите междзународни институции да координират своята хуманитарна дейност за оказването на помощ на нуждаещите се цивилни лица. Те също така ще вдъхнат чувство на надежда за сирийския народ, ще вдъхнат вярата че те не са сами и международната общност е там, за да ги предпази и защити. Това е в интерес на всички заинтересовани страни, включително САЩ и Европа.

Това не е невъзможно за постигане цел. Политическите проблеми и военните разходи, ако има такива, бледнеят в сравнение с човешкото страдание на сирийския народ и пред провала на всеки един политически процес в тази насока през последните пет години. Така наречените "усложнения" в създаването на безопасни зони в Сирия и поддържането на ареалите не трябва да се прпеувеличават. Борбата срещу ДАИШ е не по-малко рисковано във военно отношение действие.

Печалбите на създаване на безопасни зони ще бъдат огромни: те ще защитят цивилното население, ще принуди режима на Асад да дойде на масата за преговори, ще осигурят да се намали броят на бежанците, ще спомогнат за укрепването на позициите на умерените сирийските опозиционни групи срещу режима и срещу терористичната организация ДАИШ в защитените територии, и ще донесат известна степен на степен на баланс в сирийския конфликт.

Има повече смисъл както политически, така и морално да се стремим към създаване на безопасни зони в Сирия вместо да молим престъпния режима на Асад за примирие или мир. Международната общност разполага със средства, за да реализира тази цел. Обаче, липсва политическа воля и морална визия, която е изчезнала от глобалната политика по един жалък и скандален начин. Най-голямото морално възмущение на нашето време вече не може да бъде толерирано в лицето на смъртта на нашето човечество, заедно със смъртта на сирийския народ.

http://www.dailysabah.com/columns/ibrahim-kalin/2016/09/27/safe-zones-will-save-lives-our-humanity