Г-20 и геополитическите позиции...

Целта на Турция в Сирия е ясна: да се защити териториалната цялост на Сирия, се избегнат всякакви етнически и / или сектантски конфликти и да се подкрепи прехода към легитимен и приобщаващ политически ред за всички сирийци.

На срещата на върха на Г-20, проведена на 4-5 септември в идиличния град Хангжу, Китай, която събра лидерите на най-големите икономики в света бес натоварен дневен ред по икономическите въпроси и въпросите на изменението на климата в световен мащаб. Но срещата на върха също така послужи като място за обсъждане на неотложните геополитически въпроси като борбата срещу тероризма, бежанската криза и продължаващата война в Сирия.

Възприемането на геополитически позиции и маневриране е основна характеристика на тези срещи и това не беше изключение е за тази среща. Въпреки че има универсален консенсус, че тероризмът е глобална заплаха и трябва да се води със силна и решителна борба, продължават разногласията по въпроса които са терористични организации и кои не са. Неуспехът на международната общност да спре войната в Сирия и да унищожи заплахата от тероризма на ДАИШ е тясно преплетена с геополитическата демонстрация на сила и за съжаление изглежда, че сирийската войната ще продължи да е основната сцена за тази демонстрация на сила. Независимо от това, световните лидери проявиха голям интерес към новите динамики в региона: Операция Ефратски щит беше стартирана от турските въоръжени сили (TSK) на 24 август, за прочистване на турската граница от ДАИШ и за облекчаване на положението на десетки хиляди сирийци, живеещи в района между градовете Azaz и Джараблус. Също така е важна и една военна победа която ще вдъхне самочувствие на Свободната сирийска армия (FSA), останала изправена пред редица проблеми през последните две години. Също така, Операция Ефратски щит показа сериозностна и решимостта на Турция да унищожи ДАИШ с или без помощ от международни участници. Освен успеха във военната кампания, трябва да се отбележи и на дипломатическия и политическия успех на операцията Ефратски щит. Усилията на Турция да се развиват по-тесни отношения с Русия и Иран спомогнаха за подготвка на почвата за цялостната подкрепа за военните действия та ТВС в Сирия. Трябва да се подчертае, че Турция е в правото си да упражни правото за самозащита по своята граница. Също така, Турция координира военните си операции, за да се избегнат всякакъви конфликти с другите действащи в региона страни и сили.

Тази победа, макар е важна по редица аспекти е само една част от пъзела в Сирия. Влошаването на ситуацията в Алепо е основен източник на безпокойство за всички заинтересовани страни в Сирия. Както се очакваше, в дневния ред на разговорите между САЩ, Русия и Турция, бе и въпросът за постигане на споразумение за прекратяване на военните действия преди празника на мюсюлманите Курбан Байрам. Ако бъде постигнато и млезе в сила едно споразумението това ще позволи на населението на Алепо и околностите му дао си отдъхне с облекчение. Това ще улесни доставянето на хуманитарни помощи от Дамаск в южната част и от Турция в северната част на Сирия. Също така това ще създаде основа за подновяването на политическите преговори между режичма и опозицията под егидата на ООН.

Постигането на частично споразумение е път позволяващ воденето на преговори с цел да се сложи край на войната. В петата си година, сирийската война достигна до точката, когато всяко локално и временно примирие се чества като голяма победа. Макар че всеки трябва да подкрепи всякакви и всички споразумения, за да спаси дори един-единствен живот в Сирия, където десетки умират всеки ден, крайната цел трябва да бъде да се сложи край на войната. Това е единственият начин да се премахнат тероризма в сирийските територии, проблемът с мигрантите и да се помогне на сирийския народ да заживее отново нормален живот.

Това навежда на въпроса за бежанците - въпрос, който има значение за европейците, само когато притеснява стария континент, но започва да се пренебрегва веднага след като бежанците, най-вече от Сирия, прекратят опитите си или просто не успяват да достигнат територията на Европа. С малки изключения, европейския отговор на най-сериозната бежанска криза на последния половин век е меко казано позорен. Повечето европейци действат така сякаш ние не живеем в един глобализиран и взаимозависим свят, и мислят, че че проблема с бежанците ще свърши или просто ще остане проблем на Изтока. Това което е по-безпокоящо е, че европейската политика става все по-дълбоко инфектирана с ксенофобски и расистки течения, които дори са насърчавани в името на спирането на незаконната миграция и защита на “чистите и цивилизовани” улици на Европа. Това не е нито морално приемливо, нито политически приемливо. Ако Европа наистина се грижи за бежанската криза, тя трябва да поеме по-голяма и по-сериозна отговорност, за да сложи край на войната в Сирия и помогне за установяване на мир и ред там, в Ирак и на други места в региона.

Целта на Турция в Сирия е ясна: да се защити териториалната цялост на Сирия, се избегнат всякакви етнически и / или сектантски конфликти и да се окаже подкрепа за прехода към легитимен и приобщаващ политически ред за всички сирийци. Противно на пропаганда за ПКК, Турция не се бори с кюрдите в Сирия. Тя само защитава границите си и сирийския народ от нападенията на сирийското крило на ПКК, ЙПГ. Това е просто скандално стъпките на Турция да се представят като борба срещу "кюрдите в Сирия." Турция няма никакви проблеми с кюрдите в Сирия, Ирак или Иран. Турция има проблеми с терористични организации, откъдето и да идват. Точно както борбата срещу ДАИШ не е борба срещу мюсюлманите, борбата срещу ПКК и неговия терор не е борба срещу кюрдите в Сирия или някъде другаде.

По време на мюсюлманския празник ние ще отправяме молитви за сирийците и за другите подтиснати народи в света с надеждата, че народът на Сирия, и безброй други потиснати народи на земята, за да получат глътка въздух и да се насладят на мира и спокойствието, като всички нормални човешки същества на Земята.