Статия на Ибрахим Калън...

Президентският говорител Ибрахим Калън написа статия във вестник Дейли Сабах.

В статията си той се спря на опита за преврат от 15 юли, и осъди позицията на западните страни. 

Националния консенсус при опита за преврат от 15 юли и ролята на ФЕТО в него са източник на сила и издръжливост за турската демокрация.
15 юли когато бе претприет опит за преврат на Гюленистката Tерористична  Организацията ФЕТО беше тъмна нощ в историята на Турция. Смелата съпротивата и саможертвата на турския народ, на гражданите с различен политически и социален мироглед от всички сфери на живота, обаче, превърнатази нощ в ярък ден. В резултат на опита за преврат, бе постигнат нов социален и политически консенсус който факт е от решаващо значение за здравината на структурата на турската демокрация.

Консенсусът бе за защита на демокрацията, свободата и върховенството на закона срещу всички вътрешни и външни тъмни сили.

В нощта на 15 юли, милиони хора от различни социални среди и политически кръгове излязоха по улиците, за да спрат опита за преврат на Гюленистите. Всички политически партии възприеха принципна позиция срещу преврата. На 25 юли, президентът Реджеп Тайип Ердоган проведе среща с лидерите на опозиционните Републиканска народна партия (РНП) и Партия на националното действие (ПНД), Кемал Кълъчдароглу и Девлет Бахчели, съответно, за да обсъди опита за преврат и процеса след преврат. На 26 юли Кълъчдароглу заяви, че Фетхуллах Гюлен, човека стоящ зад опита зад преврат, трябва да бъде екстрадиран в Турция. Бахчели и други политицидадоха подкрепа на призивите в тази насока. Искането за екстрадиране на Гюлен е подкрепено от по-голямата част от обществеността в Турция, политически партии и неправителствени организации, с различни политически виждания.

За САЩ и Европа ще бъде голяма грешка да пренебрегнат този национален консенсус.

овечето хора в Турция имат впечатлението че САЩ укриват Фетуллах Гюлен и му позволяват да злоупотребява с американската правна система, за да продължава да се укрива в тази страна. Ние сме уверени, че правителството на САЩ ще сътрудничи с Анкара по въпроса с екстрадирането на Гюлен защото той е заплаха за националната сигурност на Турция и опасен престъпник за САЩ.  Вече са заведени редица разследванията във връзка с училища на движението на Гюлен, като се акцентира на визови  измами и пране на пари в САЩ. Ако на Гюлен бъде разрешено да използва американската система в един или друг начин, това ще бъде оценено като подкрепа за него и това ще подхрани само антиамерикански настроения в Турция.

По отношение на търсенето на доказателства от американската администрация, са дадени извадки от свидетелските показания на Гюлентистите заловени след 15 юли:

Началникът на Генералния щаб генерал Хулуси Акар и бригаден генерал Хакан Еврим заявиха пред прокурорите че похитителите, му предлага един телефонен разговор с Гюлен с надеждата да променя мнението генерал Акар за опита за преврат.

Подполковник Левент Тюрккан, Akar призна пред прокурорите, че той е член на организация на Гюлен. Тюрккан признал за взимане на поръчки от на прекия си ръководител във ФЕТО. В показанията си той каза, че е научил за преврата на 14 юли, в деня преди това. "Имаше абсолютна тайна и преценка в рамките на организацията," добави той.

Бригаден генерал Озкан Айдооду, който е служил като командир на 2-ра бронетанкова бригада, разположена в Истанбул, по заповед на който бяха разположени военни отряди по мостовете над Босфора, каза че е получил нареждане да изпълнява заповедите и той е изпълнявал получените нареждания приемайки ги като напълно.

Кемал Ъшъклъ, бивш експерт в Агенцията за регулирането и надзора по банковото дело, каза, че той е служил като "голям брат" в йерархията на ФЕТО и е ръководил звеното за специални сили, които са атакували хотел на президента в Мармарис по време на опита за преврат.

Майор Ерхан Карлъдаг, бивш ръководител на отдела за разузнаване в провинциалния щаб на жандармерията в Анкара, каза че-"ФЕТО ръководи опита за преврат. Ние получихме информация, че правителството е подготвило един списък от 3000 души и че ние ще бъдем отстранени от служба по време на срещата на Висшия военен съвет през август 2016 г. "

Подофицер Огуз Хаксал, който нахлу заедно с група военнослужещи в социален клуб по време на опита за преврат, за да вземе за заложник генерал Абидин Юнал, командир на ВВС, и осем други генерали, призна че набезита са били реализирани по указания от члена на ФЕТО Йълмаз Бахар, също подофицер.

Бившия полицейски началник Гюрсел Актепе каза, че би било невъзможно да се извърши преврат без знанието и инструкциите от Гюлен. "Получихме съобщения чрез приложение за съобщения, наречено танго," каза той пред прокурорите. "Посланието гласи:" Превратът е в ход Всеки трябва да излязе за подкрепа, да бъде в близост до работните си места и да е в контакти с генерал Мехмет ".. "

Повечето европейци и американци изглежда не успяха напълно да осъзнаят сериозността и жестокостта на опита за преврат предприет от Гюленистите и смелостта на хората противопоставили се на преврата.

Вместо подкрепа на Турция в борбата й срещу Гюлентистите, представителите на ЕС четат на Турция лекции за демокрация и върховенство на закона. Някои отиват толкова далеч, че ни обвиняват, сякаш ние сме направили преврат.

Широките народни маси бяха изненада и разочаровани, от това че западните съюзници на Турция омаловажиха сериозността на опита за преврат, когато загинаха толкова много невинни граждани и бе предотвратена една сериозна заплаха за нашата демокрация. Западните страни осъждат преврата, но се въздържат от изявления относно превратаджиите. Срамно е, че нито един лидер на страна от ЕС, министър или друг високопоставен служител на съюза не посетиха Турция след 15 юли.

Проникването ва Гюленистите в турската държава е причинила много вреди и нестабилност, в резултат на което бе предприет и опита за преврат от 15 юли. Подобно на ПКК, Гюлентистите злоупотребяват с правната и политическата система в Европа и САЩ за защита на техните собствени интереси. На това трябва да се сложи край. Сега, хората искат справедливост и наказание за виновните.

Що се отнася до отстраняването на Гюлентистите от държавните институции, този процес не се отличава от това, което се  случи по време на обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. с известния процес "Einigungsvertrag". В рамките на този процес  около 500 000 държавни служители от Източна Германия са били уволнени или временно отстранени от работа. След шест месеца повечето от тях са уволнени. Малко след обединението, всички генерали и адмирали в 88 000 хилядната източно германска армия бяха изгонени. Само малък брой от по-нисък ранг военнослужещи са били допуснати в новата германска армия. В допълнение към държавните служители и войници, много учени, преподаватели, дипломати и журналисти също са били уволнени с обвинения за връзки към стария режим в Източна Германия.

Германските власти взеха екстремни мерки, за да се осигури плавен преход към обединена Германия. След кървавия преврат сега Турция се опитва да се възстанови от последиците. Тези, които наистина се грижи за демокрацията в Турция трябва да подпомогнат борбата на страната срещу кандидат-превратаджии и членовете на култовите организации като Гюленистите.

Националния консенсус при опита за преврат от 15 юли и ролята на ФЕТО в него са източник на сила и издръжливост за турската демокрация.

Правителството, в консултации с опозиционните партии, въвежда структурни реформи, за предотвратяване на всякакви бъдещи опити за преврат. Тези мерки ще създадат прозрачност и отчетност на управлението, като основополагащи елементи на демокрацията в Турция. Това е начинът да се внуши доверие в държавата и армията и да се гарантира че в бъдеще няма да бъдат предприети нови опити за преврат като този от 15 юли.