През призмата на Турция 31

       Днес ще обсъдим два въжни въпроса относно неуспешния опит за военен преврат осъществен в Турция. Първият въпрос е защо опитът за преврат бе неуспешен, а втория въпрос е свързан с двойния стандарт прилаган от Запада.

            На 15ти юли Турция стана свидетел на опит за военен преврат. От 70те години на ХХ век терористичната организация ФЕТО целяща да превземе държавата бе започнала да прониква систематично в държавната система. Организацията, която бе убедена, че е набрала достатъчно сили премина в действие за първи път на 7 февруари 2012 година. Главен прокурор член на организацията с подкрепата на служители от полицията, отново членове на организацията започна разследване срещу съветника на националната разузнавателна служба. Всъщност обаче целта бе тогавашния премиер Реджеп Тайип Ердоган.

            Тази инициатива бе последвана от операцията проведена в периода 17-25ти декември 2013 година. Това терористично сформирование се опита да манипулира възприятията на турската общественост посредством твърдения за корупция и задейства своите протежета проникнали в съдебната система и полицията. Целта бе свалянето на правителството на Ердоган посредством съдебен преврат, но и тази инициатива се увенча с провал.

            В отговор на това държавата премина в действие за прочистването на елементите на това сформирование проникнало в държавата. Организацията, която проумя, че е навлязла в задъдена улица реши да излезе извън системата. Целта този път бе завземането на държавата посредством военен преврат. На 15ти юли 2016 година въпросната организация проведе опит за военен преврат, който също се оказа неуспешен.

            Един от най-важните фактори за провалянето на опита за преврат бе, че  членовете на терористичната организация ФЕТО не са подкрепяни от народа. Наред с това те бяха изправени пред политическа партия, която от 2002ра година насам постоянно увеличава своите гласове и влиятелен и харизматичен президент подкрепян от народа.  Освен това срещу тях стоеше и силна средна класа, която укрепна по време на управлението на партията на Справедливостта и развитието благодарение на обезпечените по време на това управление икономическа стабилност и развитие и която отстоява националната воля. В един миг милиони граждани на Република Турция се изсипаха по улиците и защитиха националната воля. Подобно нещо се случва за първи път в Турция, където осъществените по-рано опити за военни преврати винаги бяха успешни. Втората причина за провала на опита за военен преврет, който бе реализиран на 15ти юли бе факта, че не бе подкрепен от висшите военни кадри. Хунтата бе съставена предимно от членове на терористичната организация ФЕТО проникнали в държавните структури и поддържащи връзки с външните сили. Въпреки че бяха проникнали на ключови позиции в армията, армията не под техен контрол. А освен това полицията - другия елемент на системата за сигурност също бе срещу тях.

            Потушаването на опита за военен преврат от народа и оказаната от народа съпротива трябва да бъдат записани със златни букви по страниците на световната история. Наред с това обаче открито се вижда, че западните страни отказват да видая как гражданите на Република Турция защитиха демокрацията. Вместо това западните страни се съсредоточиха върху отговора, който ще даде турската държава на организаторите на опита за преврати и в тези рамки се въртят различни спекулации.       

            Те бяха направо натъжени поради неуспешия опит за военен преврат от 15ти юли, а дори отправиха възхвали към предишни военни преврати в Турция. Според повечето западни медии тези преврати са защитили секуларизма срещу средите копнеещи за религиозно държавно управление. Според тях същинската цел на президента Реджеп Тайип Ердоган е религиозно държавно управление.  Всъщност обаче по време на обиколката си в страните от Северна Африка през 2013 година, президентът Ердоган бе  отпрпавил призив за сикуларизъм. ВВС и The Independent  направо започнаха пропаганда срещу Ердоган. Един от коментаторите на ВВС дори се осмели да заяви, че „фактът, че президента Ердоган не е бил убит е грешка на хунтата“.

            Позицията заета от компетентните лица на западните страни, международните организации и учреждения не бе по-различна от тази на медиите. Единственият им проблем бе как ще бъдат наказани виновните за смъртта на 250 души.