Разпокъсването на ислямския свят: поуки от миналия век...

Разпокъсването на ислямския свят: поуки от миналия век

Вместо насърчаване на опозиционните идентичности, създаващи абсолютни противопоставяния, които лесно се манипулират от екстремистите, мюсюлманите трябва да поставят своите национални, етнически и сектантски идентичности в контекста на по-висока морална и човешка платформа, която да съхрани вътрешното единство и цялостност на ислямските народи .

През 1901 г. Едмонд Фази, редактор на френскиото колониално списание „Въпроси на дипломацията и колониализма”, се допита до редица европейски ориенталисти и колониални администратори за бъдещето на исляма в следващия век. Като се има предвид, че сега са изминали малко повече от един век от провеждането на тази интересна анкета, някои от отговорите, дадени по онова време остават от голямо значение и днес.

Те ни разкриват много за манталитета по това време в Европа. Но те също така хвърля светлина върху лично причинените от мюсюлманите на мюсюлманския свят рани.

Сред Ориенталистите, които отговориха на въпросите на Фази за бъдещето на ислямския свят, се намираха и унгарския учен Игнац Голдзихер, германския ориенталист Мартин Хартман и френския арабист Едмон Дуте. В отговорите си, всеки един от тях потвърждава основните виждания на класическия ориентализъм и европейските колониални политики от 19-ти век, че ислямът е монолитна, мъртва традиция, разложена цивилизация и хаотична политическо-културна вселена, която се нуждае от "цивилизоващата мисия" на западния свят. Джозеф Масад прави през 2015 година впечатляващ анализ и критика на този подход в своята книга "Ислямът в Либерализма" отпечатана от издателската книга на Университета в Чикаго.
Сред тези, които са отговорили, се откроява с черно-белия си анализ и с тъпите си предложения Бернард Кара Дьо Во, френски учен изследовател на ислямската философия и историк на науката и религията. В прогнозите си за бъдещето на исляма през следващия век Кара Дьо Во съчетава основните елементи на своя академичен опит и колониалната си  перспектива. Основната цел на неговия анализ е да покаже как може да се провали всяка възможна заплаха от пан-ислямизма, течение подкрепяно от Султан Абдулхамид II и редица интелектуалци и учени от този период, което може да се превърне в сериозна пречка пред Европейското доминирането над ислямския свят. Кара дьо Во признава, че ислямът може да бъде адаптиран към западноевропейските ценности на демокрацията и либерализма. Той твърди, че либерализмът, каквото разбира лично под това понятие, може да пусне корени в исляма, и това е било направено и в миналото, под формата на принципа за толерантност.
Основната грижа Кара дьо Во, обаче, не е да се разработи теория на ислямския либерализъм или теория на либералния ислям, а по-скоро да покаже пътищата за запазване и задълбочаване на господството на западните страни над мюсюлманските общества в политически и културен аспект. Колонизацията изисква време, търпение и реорганизация на подтиснатите субекти. Ако Западът иска да пълен успех в колонизацията на мюсюлманския свят, Кара дьо Во предлага следното- "ние трябва да се разпокъсаме мюсюлманския свят, и да разрушим моралното му единство, като се възползваме от политическите и етнически разделения, които и без това са налице в този свят". Той смята, че трябва да се акцентира на политическите, етнически и верски различия така че да се раздухат националистическите настроения и да се потъпчат чувствата за обща религозна принадлежност.

Общото заключение на Кара дьо Во е, че само чрез унищожаване на вътрешното единство на исляма, европейския колониализъм може да постигне целта си за пълна доминация. В този дух, той прави своя формален предложение: "С една дума, ние трябва разпокъсаме ислямския свят. Тогава ще можем да се възползваме от неговите ереси и суфитското братство." Ако се действа внимателно, тези политики ще отслабят исляма, ще го направят неспокоен, вцепен и завинаги неспособен за едно голямо пробуждане.

Каквато и да е стойността на прогнозите на Кара дьо Во, факт е, че наследството на колониализма и културното му господство е довело до разпокъсването на исляма и манипулирането с вътрешната му многообразие. След като загуби своята интелектуална и духовна цялост и ислямския свят остана разделен между славното си минало и мизерното си настояще, и мюсюлманските народи нито съхраниха традициите си, нито успяха да се модернизират по начин, съвмести с техните култури традиции и с тяхната цивилизация. Колониализъм и културниятн империализъм направиха необходимото за да се убедят, че вътрешните различия в мюсюлманския свят ще предотвратят всякакъв вид пробуждане, и няма да позволят на мюсюлманския свят да се превърне в препятствие пред реализацият ана проектите на великите на новия световен ред.

Трябва да признаем, това вредно наследство от колониализма, но ние също трябва да погледнем вътре в мюсюлманския свят и да се запитаме доколко мюсюлманския свят е дал доброволно принос за настоящата ситуация, в която се намира днес. Например за сектантските напрежения между сунити и шиити са причина не само интервенциите на световните сили в мюсюлманските страни, но и борбата за надмощие и локалните войни между мюсюлманските национални държави, които поставят на преден план дефиницията за върховенството на националните интереси над всичко друго. Липса на визия, лидерство и мъдрост въвличат всички мюсюлмански страни в безкрайни битки, които в крайна сметка водят да болки и отслабването на всички, независимо от тяхната секта, етническа или гражданска принадлежност.
Парадоксално е, че глобализацията е движение за обединение и кръстосващане на идентичностите по начин, който напомня на многослойното понятие за "юммет" както и  общността на вярата и силата в съответствие с определението в ислямската традиция. Класическия ислям дава най-всеобхватното разбиране за юммет като обединяващ елемент в интернационалния и глобален поглед върху всичко, от философията и изкуството да географията и политиката. Космополитният дух в исляма идва отвътре, а не отвън, а той е надлежно описан от Ибн ал-Араби като "единство в многообразието" (ал-Уада Фил катхарах),  и акцентира че в центъра на всичко еединството но, без да отрича факта на многообразието.

Той също така подчертава факта, че единството не е еднообразие и многообразие, не означава хаос и безредици.

Днес, мюсюлманите трябва отново да се насочмат към този основен принцип. Вместо насърчаване на опозиционните идентичности, които създават абсолютни противопоставяния, които съществуват в умовете и емоциите на хората в реалност, и които са лесно манипулирани от екстремистите, те трябва да поставят своите национални, етнически и сектантски идентичности в контекста на по-висока морална и човешка платформа, която да съхрани вътрешното единство и цялост в исляма, от една страна, и да поддържа своята глобална и космополитна перспектива, от друга. Това ще бъде най-добрата противоотрова срещу такива насилствени екстремисти като DAESH и Ал Кайда, както и срещу тези, които искат отново да изготвят нова карта на мюсюлманския свят по етнически и верски принцип.