13-та среща на високо равнище на ОИС...

Мюсюлманските страни трябва да създадат програми от общ интерес, които ще служат на отделните страни, както и на групата като цяло

Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), основана през 1969 г., е най-голямата междуправителствена организация в света след ООН. Тя е най-голямата платформа на мюсюлманските страни, които обсъждат тук широк кръг от политически, икономически и културни въпроси. 13-та Среща на високо равнище, на която Турция пое за две години мандатното председателство, се проведе в Истанбул в периода 14-15 април с дневния ред за "Единството и солидарността за справедливост и мир." Заглавието казва много за настоящите предизвикателства пред котио мюсюлманския свят е изправен днес. Той също загатва за възможностите, които държавите-членки имат пред тях.

Дневният ред на срещата на върха се фокусира върху една проста, но ключова идея: Няма да има мир и справедливост, без единство и солидарност между народите. За да се преодолят сегашните проблеми и да бъде дадена възможност да реализират истинския си потенциал, мюсюлманските страни трябва да създадат програма отразяваща общите им интереси, които ще служат на отделните страни, както и на групата като цяло. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Това е предизвикателство за създаването на проекти и планове които ще бъдат в услуга на цялата група страни в организацията а но също така ще отговарят на отделните национални интереси на всяка стрна членка поотделно.

Проблемът с ОИС е подобен на тези в другите международни организации като ООН и ЕС: Всеки член желае да види групата като платформа за приоритизиране на собствените си проблеми и тревоги. Вярно е, че има въпроси, засягащи всичцки страни като Палестина, за разрешавнето на който проблем бе основана и първоначално ОИС, мюсюлманските малцинства в света, търговията между държавите, или ислямофобията. Но дори и тогава има различия в методите за определянето и разрешаването на тези проблеми. Естествено е за страните-членки, да лобират за своите собствени проблеми и интереси. Ключът тук е да се намерят начини за максимизиране на интересите на отделните членове, докато укрепне група солидарност, което от своя страна ще помогне на отделните страни. Тук става ясно че единството и солидарността имат много голяма важност.

Мир и справедливост са ключови въпроси не само за текущия дневен ред в мюсюлманския свят, но също така представляват и теми засягащи съществена част от ислямската вяра и традиция. Две от красивите Божиите имена са "мирно" (както е-Салам) и "справедливо, просто" (Ал-Адил). Думата "ислям" идва от същия корен, т.е., „силм" и означава мир. Иронично е че днес в света една религия коренът на името на която е мирът, се свързава с насилието и тероризма в съвременния свят. Освен това, тези, които се самовзривяват в името на религията, искат да оправдаят своите актове на насилие и тероризъм с твърдението, че те се борят за справедливост. Няма две понятия които да са били толкова машинирани и злоупотребявани като мир и справедливост.

Основани в божествената реалност, понятията мир и справедливост формират основата на космическите и човешките заповеди. В интерес на истината трябва да подчертаем че няма мир без справедливост. Мирът не може да бъде силен и устойчив без справедлива основа. Повечето инициативи за мир се провалят, защото им липсва основният елемент на справедливост и честност. Палестина и мирния процес в Близкия изток е пример в това отношение. Същото важи и за много други конфликти по света.

Ако трябва да определим единството и солидарност. Единството не означава еднообразие. Това не предполага банална еднаквост на всички въпроси. Напротив, единството вече поставя на дневен ред и елементи на различията. Концепцията за единство-в-разнообразието, което класическите мюсюлманските учени са разработили през вековете, се отнася до това съществено значение, чрез което се задълбочава нашето единство при запазване на уникалните ни различия, които ни обогатяват като индивиди и като група.

Дългият списък от въпроси, на 13-та срещата на ОИС в Истанбул вече представя една амбициозна програма. Но всеки проблем е важен сам по себе сии една резолюция ще има смисъл, само когато тя е адресирана с разбирането за единство-в-разнообразието.

Тероризмът на ДЕАШ, Ал Кайда, Боко Харам, Ал Шабаб, ПКК и други взима на прицел мюсюлманите повече от другите и изисква мюсюлманските страни да имат по-добро сътрудничество и обмена на разузнавателна информация помежду си в борбата с тях. Но ликвидирането на терристите няма да бъде достатъчна стъпка. Мюсюлманските религиозни и политически лидери трябва да направят повече, за да се спре вълната на радикализацията, която се храни с насилие екстремизъм. Те трябва да спечелят сърцата и умовете на младите хора, преди те да загубят своята вяра в истината и справедливостта.

Сектантството е друг спешен въпрос, който подхранва разделението, посяването на омраза и подкопаване на единството и сплотеността в мюсюлманския свят. Настоящите проблеми между сунити и шиити, не се дължат толкова много на религия или секта само по себе си, тъй като те са само прикритие за конфронтацията по въпроси като създаване на национална държава, и борба за власт, които въвличат обикновените мюсюлмани в един безкраен цикъл на конфликти и кръвопролития. От Иран, Ирак и Ливан до Саудитска Арабия, Кувейт и Пакистан, всички мюсюлмански страни трябва да намерят начини за преодоляване на настоящата безизходица и да осъзнаят, че преди да бъдем сунити или шиити, всички ние сме мюсюлмани, вярваме в същия Коран, следваме същия пророк и се молим към Къбле.

Срещата на високо равнище на ОИС в Истанбул даде възможност да бъдат обсъдени подобни неотложни въпроси като кризите в ислямските държави, бедността, безработицата сред младите хора, опасностите за околната среда, погрешната урбанизация, липсата на равни възможности, насилието срещу жените, образование, хуманитарна помощ и микро-финансиране. Това са важни въпроси и не съществува магическа формула, за да бъдат разрешени за една нощ. Но един сериозен ангажимент за единство и солидарност, без задължително да има съгласие по всички въпросище позволи да бъде извървян един много дълъг път и ще открие нови възможности за мюсюлманския свят. Осъзнавайки, че най-напред трябва да установим мир и справедливост в нашите души и след това в нашите общности, нации и региони, ще можем да преодолеем много от проблемите, пред които сме изправени днес.