Какво цели Charlie Hebdo...Статия на Ибрахим Калън...

Фанатизма и насилието на ДЕАШ, Ал Кайда и други подобни терористични организации трябва да бъдат отхвърлени по принцип, а не просто като въпрос на политически интереси. Но така трябва да се отхвърли и войнстващия секуларизъм, който се стреми да оправдае расизъма и фанатизма като борба за свобода и просвещение в името на човешките права и свободи.

Една седмица след нападението в Брюксел, френското списание Charlie Hebdo публикува на английски редакционна статия в която зададе въпроса: "Как ние в крайна сметка достигнахме до тази точка". Списанието твърди, че "атаките са само видимата част на един наистина много голям айсберг. Те са последната фаза на един процес на засяването на расизма и ксенофобията и на потушаването на гласа на разума във възможно най-широк мащаб." Списанието след това продължава да търси отговори на собствения си въпрос като отправя обвинения към три лица: френския мюсюлмански учен д-р Тарик Рамадан, мюсюлманките с тюрбан и мюсюлманин пекар, който отказва да продава свинско месо. Отговорът на този въпрос разкрива много за присъщата омразата и войнственост на войнстващия секуларизъм.

Charlie Hebdo е най-известен със своите нагли и непочтителни атаки срещу религията. Но списанието е известно и с опита си да ги представи като рационална критика. Нейните безвкусни и неприлични карикатури на юдаизма, християнството и исляма се сочат като критики които се основават на логически аргументи и просветена критика. Неговият нов редакционен съвет надхвърля всичко това и достига ново измерение в анти-мюсюлманския фанатизъм. Списанието обвинява мюсюлманите живеещи в Европа за всичко лошо което става на стария континент.

Войнстващия секуларизъм на Charlie Hebdo отправя остри критики към всички мюсюлмани за техния фанатизъм но прави грешката да представя мюсюлманите за „изчадия на дявола" срещу които смело се е изправило списанието и редакционната му колегия. Вместо да се правят по-логично и етично разграничения между традиционните мюсюлмани, които съставляват по-голямата част от 1,5 милиардата мюсюлмани по света, и екстремистите, отхвърлени от мюсюлманите във всички ислямски страни, всички мюсюлманите се третират като заподозрени в радикализъм и екстремизъм.

Изборът на Рамадан, безименната мюсюлманската жена с тюрбан и мюсюлманина хлебар имащ пекарница на улицата не е случаен и разкрива степента, до която войнстващия секуларизъм вижда мюсюлманите като отговорни за насилието, екстремизма и тероризма. Това е повече от разпространяването на чувство за вина по асоциация. Това е крещящ фанатизъм под лустрото на сатирата, атеизма, рационализма и либералните европейски ценности.

Рамадан, мюсюлманин и европеец с похвални познания и за двата свята, ще приеме като чест, да бъде обвързан с мюсюлманската жена и хлебаря и безбройните друг, спазващи закона и благочестиви мюсюлмани, живеещи в Европа, САЩ и в мюсюлманския свят. Но действията показват, че Charlie Hebdo е срещу самото присъствие на всякакви и всички мюсюлмани в Европа, тъй като, според списанието това е в разрез с историческите и културни корени на самия стар континент. Списанието изказва своя страх дори от нормални мюсюлмани с напълно хуманни професии като лекар и пекар и дори от една мюсюлманка само за това че носи тюрбан.

Charlie Hebdo мисли, че може да разпространява тези свои критики безнаказано, защото войнстващия му секуларизъм поставя над всичко хегемония над истината и представя своя версия за разума и рационалността като единствен валиден път към истинското знание и сила. По какво се различава един от друг ДЕАШ, Ал Кайда, Ку Клукс Клан или неонацисти? Как може да се приеме становището, че единственият начин да се говори за религия е агресивните ирационални изявления и нечовешките действия или насилията?

Това не е пример за критично мислене или разсъждение, а ярък пример за проявите на войнстващия секуларизъм. Войнстващия секуларизъм схваща себе си като религия и изисква абсолютно подчинение, потъпквайки другите права и свободи. Той демонизира другия в името на разума, напредъка и свободата. Той се възползва от свободата на речта за да сее омраза и за да атакува другия. Той осъзнава че исляма е последната религия и я атакува ярлостно, безмилостно и с фанатизъм.

Съществува обаче заблуждението че насилията в съвременния свят са причинени предимно от религиозните идеи и фанатизма. Всъщност националистическите иде и фанатизъм до днес са станали причината за много по-големи и жестоки насилия и кръвопролития. Честите нападения с огнестрелно оръжие по улиците и училищата в САЩ отнемат всяка година живота на много и почти нямат нищо общо с религията. Много от тях са резултат от прославянето на културата на насилие от холивудските продукции, развлекателната индустрия и социалните медии. От началото на 20-ти век, национализъм, социализма и комунизма, са довели до тежки кървави войни по време на които загинаха милиони хора в Европа, Азия и Африка, но нито една от тези идеологии няма нищо общо с религията. ​

Антимюсюлманския расизъм, обаче, излиза извън рамките на логическа аргументация и криминализира мюсюлманите въз основа на тяхната вяра и култура. Точно както ние трябва да поставяме на дневен ред фанатизма и расизма, за да се предотвратят нови атаки, така ние трябва да продължим да говорим за ислямофобията и антимюсюлманския фанатизъм, за да се защитят правата на индивидуалните мюсюлмани и на мюсюлманските общности, които имат право да се възползват от основните права на човека и гражданските свободи, както всички други. Дебатите над ислямофобията разкриват тези фанатици, расисти и фашисти, маскирани като свободолюбиви и прогресивни интелектуалци. Charlie Hebdo отново се възползва от езика на расизма, но не желае да бъде назоваван расист. Умишлено или не, тя създава среда, подобна на тази в Германия през 1930 година. Ние всички знаем и помним, до какво доведе атмосферата на антисемитизъм и страхът пред другия.

Фанатизма и насилието на ДЕАШ, Ал Кайда и други подобни терористични организации трябва да бъдат отхвърлени по принцип, а не просто като въпрос на политически интереси. Но така трябва да се отхвърли и войнстващия секуларизъм, който се стреми да оправдае расизъма и фанатизма като борба за свобода и просвещение в името на човешките права и свободи.