Кой е Кятип Челеби...

На проведеното през 2007ма година заседание на Генералната Конференция на ЮНЕСКО, в списъка на честванията, които ще се организират в глобален мащаб, бе включено и честването на 400ната годишнина от рождението на Кятип Челеби, турскиучен, философ, географ и изследовател.
В историческия си труд озаглавен „Османската империя и Модерна Турция”, авторите Станфорд Шоу и Езел Курал Шоу подчертават че Кятип Челеби, заедно с Евлия Челеби, са сред най-видните османски учени, историци и писатели от 17ти век. “Мустафа Ибн Абдулла, известен с прозвищата Кятип Челеби или Хаджъ Калфа, е живял в периода 1609-1657ма година. Той е бил един от най-видните историографи на Османската империя и същевременно е дал голям принос за развитието в Османската империя на науки като географията, библиографията, философията. Според западните изследователи той първи е разкрил пред Турция западната култура.”

Бащата на Мустафа Ибн Абдуллах, който е бил на военна служба в османския дворец, е отделял голямо внимание на образованието на сина си, Младият Мустафа е участвал заедно с баща си във военните походи, и именно по време на тези походи е придобил опита който по-късно намира отражение в пътеписите, историческите и географските му творби. След смъртта на баща си, Мустафа става писар в двореца на султан Мурат Четвърти, откъдето и получава прозвището Кятип, тоест писар. След известно време става министерски съветник, откъдето пък получава прозвището Калфа. По време на военните походи в които участва и на пътешествията които организира, Кятип Челеби чете всички ръкописи и книги които попадат в ръцете му и по този начин придобива много широки географски, исторически и философски познания и се превръща в ерудиран и способен учен.

Неговата голяма любов към книгите и знанията проличава и в творбата му озаглавена Keşf uz-Zunûn an-Esâmî ul-Kütüb v’el-Fünûn (Разкриване на Мнение относно названията на книги и на научните отрасли -Survey of Thoughts of Names of Books and Sciences). Това е библиографическо-енциклопедически труд, в който се засяга литературата на ислямския свят, написана на турския арабски, персийски езици. Литературните съчинения са разположени в азбучен ред и обхващат 14500 названия и 10000 имена на автори и коментари. В коментарите се дават сведения за периода в който са написани произведенията, кратко описание на съдържанието и структурата им а също така и биографически данни за авторите.

Cihannumâ (Огледалото на Света) е обемист географски труд в който авторът прави описание, въз основа на западни източници, на географията на западните страни.
В по-късото произведение на име Mīzān al-ḥaqq fī ikhtiyār al-aḥaqq (Мерилото на Справедливостта относително могъществото на Найсправедливия -The balance of truth in the choice of the truest), Кятип Челеби дава широко място на обществените проблеми и въпроси в страната и на описания на бита и нравите на народа. Авторът често отправя критики към догматичните ислямски среди и се проявява като личност с либерален дух. Също така се описват и начинът на разпространяване на кафето и тютюна в Османската империя.

В Историческото си произведение Fezleke, Кятип Челеби прави описание на важните исторически събития в историята на Османската империя протекли в периода 1591-1655 година.

Takvim ul-Tevarih (Исторически календар) представлява труд в който в хронологичен ред са изложени важните събития от сътворяването на света до периода в който живее авторът. Особено внимание е заделено на историята на Османската империя, на завоеванията и хронологична таблица на възкачването на престола на османските султани.
Кятип Челеби бе първият османски писател и учен, притежаващ познания за западния свят. За разлика от съвременниците си той се отнасяше с уважение към знанията на западния свят и желаеше ислямският свят да се възползва от необходимите и полезни знания.