Европейската история и турците-24

Една от много дискутираните в света системи, прилагани в Османската империя, е била системата за девширме, тоест за помюсюлмачване на християнски деца, които след съответно обучение са ставали държавни чиновници или са заемали отговорни постове в османската администрация и армия.

Сред османските държавници, има много девширмета, които са достигнали високи постове и са станали едни от най-силните хора на империята. Сред тях, особена важност има Сокуллу Мехмед Паша, който е бил везири азам на трима османски падишаси. Сокуллу Мехмед паша се е родил през 1505 година като член на един многоброен род в село Соколович, близо до Вишеград, под името Байо. Като малък той първоначално е бил пастир. Известно време се е учил при чичо си, който е бил монах в манастира Милешева.

Съдбата на Байо се променя с пристигането в Босна на Йешилдже  Мехмед Бей, който е натоварен от султан Сюлейман Законодателя с мисията да набира девширмета. След периода на междуособици, започвайки със султан Мехмед Първи, в османската държава е възприета процедурата за набиране на християнски деца на възраст между 8 и 20 години, за покриване на нуждите от държавни служители и нуждите на еничарския корпус от нови попълнения. Девширметата са били намирани основно в Румелия, като местата, от които са били набирани най-много са Скопие Щип, Кюстендил, Призрен, Самоков, Препол, Янина, Прилеп, Шкодра, Охрид, Дукакин, Битоля, Мостар, Зворник и Хорпище. Събирали са се деца с албански, български, гръцки, сръски и босненски произход. В периода на управление на султан Мурад втори е бил подготвен писмен ферман на султана, в който са определени и правилата за събирането на девширмета. Като правило, девширметата са се събирали главно сред децата на заможни родове и на свещенници, като се е внимавало това да не са еднодетни семейства. Освен това се е обръщало голямо внимание и на физическото им състояние-да не са плешиви, с нисък или с прекалено висок ръст, да не са глезени. Събирането на девширметата се е осъществявало от назначен от султана чиновник, на периоди от три пет или седем години. Следвал се е принципът да се взема едно момче от децата във всеки 40 семейства в населеното място.

Йеширдже Мехмед Паша вижда малкия Байо и го набира като девширме. И по-рано от рода Соколович е имало девширмета на служба в османската държава. Около 20 години преди набирането на Байо, член на рода Соколович е служил в османския дворец под името Дели Хюсрев Паша. Първоначално родът Соколович се е възпротивил на набирането на Байо за девширме, но са били убедени от Мехмед паша че бъдещето на Байо е много бляскаво. Неговите слова са се оказали пророчески, защото, сред девширметата набирани в периода от началото на 15 век до първата половина на 17 век, когато се слага крайна тази система, Байо става един от най-известните държавници на империята. Всъщност броят на девширметата в османската държава никога не е надвишавал 10 хиляди. Всъщност, много християнски семейства са били против набирането на децата им за девширмета, но е имало и много християнски семейства, които чрез подкупи и по други пътища са осигурявали набирането на децата им за девширме, тъй като са искали те да станат важни държавни служители и да им осигурят спокойно бъдеще.

Събираните в Румелия деца са пристигали в Еничарското огнище в Истанбул, където най-напред са получавали мюсюлманско име. Тук Байо е получил името Мехмед. След това той е бил изпратен на обучение в двореца на султана в Едирне. След като забогатява и става един от влиятелните държавници на империята, той довежда в Истанбул и семейството си. Семейството му също приема исляма. През 1554 година бе назначен за везир. През 1561 година се ожени за дъщерята на принц Селим, който сяда по-късно на османския престол под името Селим Втори, Исмихан Султан. През 1564 година бе назначен на поста Везириазам, тоест главен везир. Той допринася за възраждането на сръбската църква, която до 1557 година е обвързана към българската църква. Начело на сръбската църква е назначен неговият брат Макарийе, който предпочита да остане християнин. Мехмед Паша Соколович, или Сокуллу Мехмед Паша, укрива от османската армия по време на обсадата на Зигетвар смрътта на султан Сюлейман законодателя в продължение на три седмици, и по този начин осигурява на принц Селим възможността да пристигне в Истанбул и да седне на престола. Подготвя проект за свързването на реките Дон и Волга но този проект остава нереализиран. Също така предприема опит за прокопаването на канал и на мястото на днешния Суецки канал в Египет, но този проект също остава незавършен. Сакуллу Мехмед Паша е бил садразамин на османските падишаси Сюлейман Законодателя, Селим Втори и Мурат Трети и е дал голям принос за възхода на османската държава. Някои историци окачествяват смъртта му през 1579 година като края на периода на възход на Османската Империя.

Същевременно, вниманието на чуждестранните дипломати е било привлечено от това че едно овчарче, е успяло да достигне до най-високия след султана пост в Османската Империя, само въз основа на своите заслуги и лични качества. Посланикът на Венеция в Истанбул в периода 1584-87 година Лоренцо Бернардо подчертава в един свой доклад че всички висши постове в османската администрация и в османскатаармия са връчени на лица, които са заслужили това със своите способности и заслуги, а не според благородническите си титли, както е в Европа.

Сокуллу Мехмед Паша е убит от един босненски дервиш. Дервишът е искал да отмъсти за екзекуцията на своя шейх.

Само един ден преди да падне под удара на кинжала на дервиша, Сокуллу Мехмед Паша слуша със сълзи на очите историята на смъртта на султан Мурад  Първи по време на първото сражение на Косово поле и моли да бъде почетен и той с една подобна смърт.

В академическите среди в света продължават дискусиите над положителните и отрицателните страни на системата за девширме, но е ясно че девширметата са дали голям принос за развитието на османската държава.