Актуална тема на деня-14/18

След нападението с нервнопаралитичен газ срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, между Русия и западният свят и в частност САЩ и Велкикобритания, тоест англо-саксонския блок, започна една сериозна криза. Страните, които под въздействието на Великобритания обвиниха Русия за нападението, показаха реакциите си прогонвайки руските дипломати. Страните от ЕС, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия експулсираха най-малко 140 руски дипломати. Руското външно министерство от своя страна отхвърли тези обвинения и обвини за нападението срещу Скрипал британското разузнаване и британските специални сили. Същевременно и НАТО възприе антируска политика в тази криза. Турция от своя страна, която е членка на НАТО осъди нападението но не отправи преки обвинения по адрес на Русия и не прогони подобно на западните страни руските дипломати.

Напрежението между западните страни и Русия напомня периода на Студената война, но в днешната съвременна обстановка в света е трудно вече да се говори за една Студена война. Не е твърде рационално да се очаква че Русия ще създаде от подкрепящите я страни един блок който ще се противопостави на западните страни. Руската анексия на Крим, кризата с Украйна предизвикаха напрежение в отношенията между западнитге страни и Русия и това напрежение бе раздухано и от икономическите санкции обявени от западните страни. Случаят със Скрипал се окачествява като събитието което е довело до преливане на чашата на търпението. Тук обаче не трябва да се оставя настрана и по-умерената позиция на Германия към Русия.

Турция следва много уравновесена политика в рамките на тази криза между Русия и западните страни и поставя на преден план своите национални интереси. Като страна членка на НАТО Турция е в солидарност със западните странти в случая със Скрипал, но запази дипломатическите си отношения с Русия като не експулсира руските дипломати и не позволи възникването на напрежение в отношенията с тази страна.

Руският президент Владимир Путин бе гост в Турция и заедно с президента Ердоган поставиха основите и на АЕЦ „Аккую”, първият реактор на която ще влезе в действие през 2023 година. С пускането в експлоатация и на четирите реактора, станцията ще посреща 10 процента от нуждите от електрическа енергия на Турция.

Също така Турция и Русия продължават реализацията на проекта Турски поток, който ще продължи и към Балканските страни и по този начин ще превърне Турция в един енергиен възел.

Същевременно обаче Турция иска да разгърне сътрудничеството си не само с Русия но и със САЩ и с ЕС. Турция подписа с Русия договор за закупуването на С-400 но също така подписа договори и за закупуването на зенитни системи и от страните от НАТО. Също така се предприемат стъпки за създаването на зенитна противобалистична система в сътрудничество с Франция и Италия. Турция поема активна роля и в конструкцията на самолетите Ф-35.

Тук трябва да добавим че между Турция и съюзниците й в НАТО е налице напрежение поради терористичните организации ФЕТО и ПКК/ПЙД.

С Русия са налице въпроси като Крим, Украйна и Източна Гута. Турция се старае да следва една много уравновесена външна поликтика и поставя на преден план своите национални интереси.