Културните съкровища на Турция 19

Днес ще посетим град Изник, прочут с фаянсовите си плочки, маслините, историческото си минало и езерото си. Градът се намира на 74 километра от град Бурса и е община на Бурса, но в миналото на три пъти е бил столица. През 1075та година военачалникът на селчукския султан Меликшах, Сюлейман Шах е превзел града и го е обявил за своя столица. През 1097ма година градът бе превзет от кръстоносците и предаден на Византия. В периода 1204-1261ва година, след превземането на Истанбул от кръстоносците, градът е столица на Византийската империя. През 1331ва година е превзет от Орхан Бей и присъединен към границите на османската държава като е обявен за столица на османското бейство. Остава столица до 1335та година. Историята на града датира още от 316та година преди новата ера и следите от историческото му минало може да бъдат видени навсякъде. Древното име на града е Никея. Създаден е преди 2 хиляди и 300 години от военачалника на Александър Македонски, Антигон Монофталмос и е бил наречен Антигония. През 301ва година преди новата ера градът е превзет от Лизимах и е наречен на името на съпругата му, Никея. Османските турци наричат града Изник. През римския и византийския период Изник е важен религиозен център и на 20ти май 325та година тук се провежда първият вселенски църковен събор. Седем от съборите на християнската църква, на които са определени основните принципи на християнската регилия са проведени на територията на Анадола. През 787ма година седмият събор също се провежда в град Изник. Въ преки многото земетресения разтърсили региона, в град Изник има много експонати и монументи от римския и византийския периоди. До наши дни са се запазили отчасти и градските крепостни стени. В града се е влизало през четири централни и 12 по-малки порти. Днес може да се видят три от главните порти. Четвъртата главна порта не се е запазила до наши дни. Запазени са четири от седалищата на Гимназиума, наричан от местното население Стария Дворец. Църквата Света София в центъра на града е била преправена от мимар Синан на джамия под името Джамии Атик. Днес сградата е отворена за посещение под името Музей Света София. Седмия църковен събор се е провел в тази църква. Църквата Свети Трифон е разположена вляво на пътя водещ към Истанбулската порта. Запазени са няколко от стените и части от подови мозайки. От църквата Свети Трифон посторена през 11ти век от византийския император Теодор втори Ласкарис, заедно с философско училище, е разрушена и днес може да се видят само основите й.

В град Изник има много монументи и от селчукския и османския периоди. Най-старата джамия е Хаджи Йозбек и днес е отворена за богослужения. Най-голямата джамия е Йешил Джами, Зелената Джамия, чието минаре е облицовано с изнишки фаянсови плочки. Внимание привлича и декорацията на олтара в джамията. Други исторически монументи в централната част на града са джамията Ешрефи Руми, джамията Махмуд Челеби, джамията Орхан, медресето Сюлейман паша, джамията Шейх Кудреттин, и много тюрбета. Имаретът Нилюфер Хатун е един от първите османски имарети. Имаретът е уреден като музей и в салона за изнишки порцелан може да се разгледат експонати от 15 и 16ти век, периода на най-голям разцвет на производството на фаянс и порцелан в Изник. Тук може да се разгледат различни порцеланови съдове с прекрасна украса, ръкописи на свещенната книга корана, и други интресни предмети с историческо значение. В градината на мозея е изложен украсен с фрески саркофаг, намерен през 1999та година в село Хисардере. Подземната гробница открита в местността Хесбекли недалеч от градчето Елбейли датира от 4ти век. Стените на гробницата са украсени с впечатляващи фрески и фигури описващи живота в рая. На 5 километра северно от града, сред лозя и градини се извисява един надгробен паметник висок 12 метра. По надписа се подразбира че е издигнат в памет на заможен гражданин на Псидия на име Касиус Филискус. На брега на езерото, в местността Инджиралтъ се намират останките на Сенатския дворец където се е провел и първият църковен събор. В периода 1495-1718та година градът е бил център на османското фаянсово и порцеланово изкуство. Днес изникските порцеланови съдове представляват антики и се оценяват много високо на световните пазари на антика. Порцелановата промишленост се е развила в грпада още през византийския период. За първи път в Изник фаянсовите плочки и порцелановите съдове са украсени не с геометрични фигури а с растителни мотиви. Фаянсовите плочки от Изник красят много джамии и сгради в Истанбул и в други градове в Турция.

Изник притежава не само богато историческо минало но и прекрасна природа. Пътят от Истанбул за Изник следва северния бряг на езерото и преминава през маслинени насаждения, покрай китни села и достига до Изник. На брега на езерото са уредени места за пикник и рибни ресторанти в които се приготвят ястия от сладководни риби. Препоръчваме ви да опитате супата от месо на шаран. През месец май нивото на водата на езерото Изник което е петото по големина езеро в Турция започва да се повишава. Обиколката на езерото по асфалтения път е 85 километра. По южното крайбрежие има пясъчни плажове. Любителите рибари може да опитат шанса си да заловят някой от големите шарани. Ако поемете от Изник на юг, към Гемлик, ще преминете през много китни села с двуетажни дървени къщи. Тези села са сред първите османски населени места в района. Най-интересното от тях е село Гюрле където се намират руините на джамията Орхан Бей, която е на 600 години и минарето й се е запазило до наши дни. В селото можете да видите и руините на хамам за който местните жители твърдят че е на 800 години и е построен от генуезците. Върхът Гюрле се издига на 1282 метра над селото. Склоновете са покрити с гъста растителност поради което изкачването е доста трудно.

Ако излезете през портата Лефке и поемете по пътя извиващ се между лозя и градини, след 17 километра ще достигнете до село Сансарак което ще привлече интереса ви с калдъръмените си улички извиващи се покрай дървените къщи с градинки пред тях. На 2 километра от селото се намира каньонът Сансарак. До каньона водят много пътечки. Ако поемете по една от тях, след 20 минути ще достигнете до стара мелница. Има покрит със мека зелена трева терен който е подходящ за къмпинг. Настаняването в палатки е разрешено. До старата мелница тече бистро поточе и ако го последвате, ще можете да се разходите в глъбините на каньона. Най-лесно от Истанбул може да се пътува за Изник с ферибота от Ескихисар. Пътуването продължава 40 минути. От Ялова поемате за Орхангази а оттам за Изник, преминавайки покрай едноименното езеро. В центъра на града има няколко малки хотела но желаещите може да отседнат в комплексите на фондацията за Изнишки порцелан в Орхангази, на 40 километра от Изник. В Ателиетата на фондацията ще можете да проследите всички етапи на изготвяне на порцелан и фаянс от Изник и можете да си купите някои сувенири. Не пропускайте да разгледате и чаршията Чини в град Изник. Тук ще намерите всякакви сувенири и накити. Прочути са и маслините на Изник и затова не забравяйте когато напускате града да си купите от маслините. Маслините от Изник са прочути с високото си съдържание на масло и с високата си трайност. Сочи се че маслините от Изник съхраняват годността си в течение на 4 или 5 години.