Актуална тема на деня-35

Районът на Идлиб в Сирия се превърна в последната крепост на сирийската опозиция. Районът обхваща също така и западен и южен Алепо, северен Хама, северна Латакия и района на Тюркменските планини. В съответствие с процеса от Астана района на Идлиб бе обявен за една от зоните за деескалация на напрежението в който се приютиха около 3 милиона души.

Турция организира в рамките на споразумението с Русия и Иран 12 наблюдателни точки в Идлиб. Идлиб обаче понякога става арена и на стълкновения между отделните опозиционни групи разделени по идеологически причини или поради желанието за установяване на надмощие. В Идлиб има две основни опозиционни групи. Едната е Хейт Тахрири Шам, която е обявена от САЩ за терористична, а другата е Фронтът за национално освобождение, койт е подкрепян от Турция и който е участник и в процеса от Астана. В района има радикални групировки, и сирийският режим и съюзниците му поставят на преден план подобно твърдение за да оправдаят операциите си в района. Трция се опитва посредством политически маневри да отстрани тези радикални групи.

Сирийският режим и съюзниците му подчертават че поради наличието на тези радикални групи, Идлиб е цел на операциите им, въпреки че е обявен за една от зоните за деескалация на напрежението.

Една евентуална широкомащабна операция на режима в Идлиб създава сериозна опасност и за Турция. Според специалния представител на ООН за Сирия Щефан де Мистура, една евентуална операция на режима ще предизвика в Идлиб катастрофа трикратно превъзхождаща по разрушителна сила кризата в Източна Гута. Тя ще постави под пряка заплаха и контролираните от Туриця райони на Африн, Джераблус, Азез, Ел Баб.

Сирийският режим може да осъществи операция в Идлиб само с подкрепата и одобрението на Русия. Отношенията между Турция и Русия обаче засега отслабват вероятността от една подобна стъпка която ще бъде във вреда на Турция. Бомбардировките в Идлиб водят до ескалация на напрежението а контролните постове на турската армия може да станат цел на нападнията на милициите подкрепящи режима. С тези контролни точки Турция възпрепятства организирането на операци по суша. Сирийският режим няма практическата възможност да организира сухопътна операция в Идлиб и се нуждае от помоща на Русия и Иран. Посредством преговори с Русия Турция цели да предотврати една хуманитарна катастрофа в Идлиб където се намират близо 3 милиона цивилни. Турция няма практическата възможност да възпрепятства въздушните оперции на сирйската и руската авиации но полага усилия за да снижи до минимален броя на тези операции. Също така посредством стъпките за ликвидиране на присъствието на радикални групи в Идлиб, Турция иска да премахне и повода за тези операции.

За да бъдат започнати преговори и да бъде намерено политическо разрешение на кризата в Срия, Турция трябва да обедини сирийската опозиция а сирийският режим трябва да прекрати въздушните бомбардировки. Режимът обаче цели да ликвидира сирийската опозиция намираща се в Идлиб. Съхраняването на статута на Идлиб е с голяма важност за Турция като път за предотвратяването на една нова мигрантска вълна.