Турско-арабските названия в Стара Загора се променят...

Градският съвет на град Стара Загора в България одобри предложението подготвено от членовете на съвета о крайно десните националистически партии за промяна на турско-арабските имена на местности и обекти.

В съответствие с това расистк и фашистко решение, турско-арабските имена на 838 места и местности в 51 общини ще бъдат сменени с български имена.

Главното мюфтийство на българските мюсюлмани реагира остро на това решение. В декларация на мюфтийството бе подчертано че това решение е припомнило периода на водената от режима на Тодор Живков кампания за асимилацият ана турското и мюсюлманско население в България.

Решението на кметския съвет на Стара загора предизвика криктики и в българските медии. Политологът Професор Даниел Симов заяви че механичното превеждане на имената ще доведе до загуба на смисъл с думите-Какво ще стане ако се разбере че името България не е българска дума. Той припомни че и в края на 80те години, по време на режима на Тодор Живков, имената на местности и селища с турско-арабски произход са били многократно променяни преди началото на кампанията за асимилацията на 10 процентното турско и мюсюлманско население в страната. ПРофесор Симов каза че действията на членовете на кметския съвет в Стара Загора от коалиционния партньор Обединени Патриоти напомнят действията на режима на Живков и че се надява че те ще извлекат поука от историята и няма да започнат нова кампания и за промяна на имената, тъй като и фамилиите на лидерите им са Каракачанов и Джамбазки.  

Той  посочи че името България също е с тюркски корени, че етимологичният корен на думата означава смесено население и че тогава името на страната трябва да се промени на Хибридия.

Професор Симов даде за пример промяната на името на местността Хелваджъ Бунар на Халваджийски Кладенец като посочи че това е резултат от един половинчат национализъм и че дори и на български турската дума хелва се произнася халва.

Професор Симов припомни че целият полуостров носии името Балкански по името на планината Балкан, чието име е било побългарено на Стара Планина.

Според лингвистите, в българския език се намират над 2 хилядзи и 500 думи с турски и арабски корени.

 По време на кампанията от 1934 година под ръководството на вътрешния министър Петър Мидилев в България бяха променени с български имената на хиляда 875 села, градчета и градове.