Багрите на Анадола-7

Аз съм много любопитен водолаз, обичам да намирам съкровища в морските дълбини, но моето най-голямо съкровище са знанията, документите и лично преживените авантюри. За да бъде разкрито миналото на един потънал кораб, за да бъде разяснена неговата самоличност и бъде разкрит неговият секрет, е необходимамного задълбочена работа. Те ви очакват в морските глъбини потънали в мъртво мълчание, като неми свидетели на историята. Ако се отнасяте с уважение и търпение към тях, един ден те може да разкрият пред вас своите тайни.

        В днешната ни програма ще ви разкажа историята на двама турци, чиито съдби са се преплели. Ще ви предам спомените на един турски артилерийски офицер, капитан Мустафа Ертугрул Акер, който е заел място в историческите регистри като първият артилерист потопил за първи път в историята на земята самолетоносач, и спомените на водолаза Мустафа Айдемир който е открил и изследвал останките на този самолетоносач и разкрил неговите тайни.

        През пролетта на 1995та година мрежата на рибари ловящи риба пред бреговете на Кемер се оплита в предмет на морското дъно. Рибарите искат помощ от екип водолази за да спасят мрежата си. Но когато водолазите се спускат на дъното остават силно удивени, защото пред тях се изправя пълен с боеприпаси кораб лежащ на пясъчното дъно на 30 метра под водата. Подтиквани от огромно любопитство тези водолази започват да изследват педя по педя кораба. Установяват че това е френски кораб на име Париж Две, потопен през една от двете световни войни. Посредством интернет водолазът Мустафа Айдемир започва да търси писменни сведения за този кораб и неговата история, но не съумява да открие никакви документи. На прага на отчаянието внезапно той открива книгата на доктор Бурханеттин Онат “Едно време Анталия”. Прочита на един дъх книгата и е силно развълнуван. Ето откъс от тази книга-населението на Анталия намаляваше с всеки изминал ден. Проклетата Първа световна война бе нанесла своя удар на града и населението не можеше да се снабди с кафе, чай, захар, газ за лампи и сапун. Към това нещастие се добавяше и блокадата на съюзническата флота на бреговата ивица от Фетхийе до Каладран. Два крувазьора постоянно кръстосваха в морето и залавяйки и най-малкото корабче конфискуваха всички хранителни продукти след което потопяваха корабчето.

        В района на нос Агва на 18 мили от Анталия се намира един от най-хубавите природни пристанища и плажове на Анталия. От книгата научаваме че двата крувазьора кръстосващи в морето пред турското крайбрежие-Париж две и Александреа са обичали да акостират на този плаж. През този период надеждата на населението на региона е в пристигналия в Кемер артилерийския капитан Мустафа Ертугрул Бей, който потопява с командваната от него батарея близо до окупирания от британски сили остров Меис един самолетоносач и два крувазьора. В книгата си доктор Бурханеттин Онат пише следното-Капитан Ертугрул този път прекарва батареята си по непроходими планински пътеки и на 13ти декември се настанява на позиция на удобно място на нос Агва. След известно време се появяват и двата крувазьора. Артилерийската батарея нанася неочакван удар и един от крувазьорите започва да потъва. Сред членовете на екипажа на потъващия кораб се намира и племенникът на френския писател Пиер Лоти. В статия за един френски вестник Пиер Лоти е описал това което е разказал неговият племенник. Племенникът му отбелязва че турските войници са се гмурнали в морето за да спасят ранените вражески войници, след което на брега са превързали раните и са дали на спасилите се храна и чай.

        Казахме че капитан Мустафа Ертугрул е първият в историята на мореплаването артилерист потопил самолетоносач. На 27ми декември 1916та година той потопява легендарният в годините на Първата световна война британски самолетоносач дълъг 110 метра Бен Май Чери пред бреговете на остров Меис, на 13ти декември 1917та година потопява в залива Агва крувазьора Париж Две, на 8ми март 1918та година потопява отново в залива Агва крувазьора Александреа. Успехите постигнати от този турски артилерист са се отразили и на хода на военните действия в Чанаккале и като цяло на хода на военните действия към края на Първата световна война. Капитан Мустафа Ертугрул се отнася с голяма скромност към този свой успех и в спомените си той пише следното-аз съм турски воин, и може би съм най-малко ценният сред всички други турски воини. Но и аз останах воин от преминалите като огнен смерч сражения при Чанаккале и боевете в годините на национално-освободителната война.

В книгата която ще напиша има някои събития които може да бъдат приети като рутинни за турската история но за които един чужденец ще чете с удивление. Тези събития са от голямо значение не поради това че съм непосредствен участник в тях а поради факта че доказват на какво е способен турският народ дори когато тъне в пълна нищета и глад.

        Спомените на капитан от артилерията Мустафа Ертугрул Акер ще бъдат публикувани под формата на документална творба. Той почива през 1968ма година. Благодарим и на водолаза Мустафа Айдемир който откри спомените на този ценен турски офицер.