Европейската история и турците-3

В рубриката ни миналата седмица се спряхме накратко на историята на тюрското племе Българи и на основаните от това племе четири държави. В днешната ни рубрика искаме да засегнем навлизаето на Балканите на други турски племена като кумани, печенеги и узи.

През 330-та година от новата ера, Константинопол официално става столица на Римска Империя. През 395-та година, когато Римската Империя се разделя официално на две-Източна и Западна, Константинопол става столица на Източната Римска Империя, получила по-късно името Византийска Империя, по древното име на Константинопол-Бизантион. С рухването през 476-та година на Западната Римска Империя, Византия остава единствен наследник на императорските традиции на Рим и просъществува до 1453-та година, когато Константинопол бе превзет от Османските турци и получи днешното си име Истанбул.

Византийските летописи от 4-ти до 15-ти век, представляват много важен писмен източник за историята на различните турски народи, пристигнали още преди селчукските и османските турци в имперските земи в Анадола и на Балканите. Хуни, Гьоктюрки, Авари, Българи, Узи, Хазари, Печенеги и Кумани, следвайки северното крайбрежие на Черно Море, навлизат в земите на Византийската империя на Балканите. От своето основаване до своя край, Византийската империя води постоянна борба с различни тюркски народи. В течение на този период, тя създава специфична дипломация за контакти с тях, като същевременно възприема и техните стратегии и тяхното въоръжение, за да може по-добре да се противопоставя на конните им дружини. Освен това, често е позволявала на различни турски племена да се заселват в земите й, като се е възползвала от тях като щит срещу нахлуването на други варварски народи.

В Гьоктюркския каганат, обединил през 552-ра година авари, българи, хазари, печенези, узи и кумани, византийската империя е била известна под названието Апурум-От Рим. Византийската империя многократно сключва договори с Гьоктюркския каганат в борбата си с иранските сасаниди. Византийски посланици посещават многократно столицата на каганата. Съюзът между Византия и Гьоктюркския каганат срещу сасанидите продължава до 576-та година. След смъртта на великия кан Истеми, е обявен край на съюза между двете държави. През 582-ра година Гьоктюркският каганат се разделя на Източен и Западен и контактите с Византия са прекъснати.

Византийската империя е имала близки контакти и с друг тюрски народ-аварите. Във византийските хроники аварите се разделят на две групи-истински авари и псевдоавари. Истинските авари са били с монголски произход докато псевдоаварите са били народ с тюркски произход. Псевдоаварите излизат на европейската сцена през 6-ти век и до 9-ти век са една от главните военни сили в Централна и Източна Европа. Аварските племена се заселват в Панония, или днешна Унгария, където през 562 г. покоряват местните славяни и германското племе херули. Завземат Трансилвания, и Влашко.През 567 година подчиняват и гепидите. Аварите продължават на юг и навлизат в земите на Византия. Те започват да нападат имперските земи тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития, известна днес като Добруджа. Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от Белград до устието на Дунав от 568 година до 582 година по времето на хаган Баян. Аварите постепенно опустошават Мизия, Тракия и Македония и плътно се доближават до двата най-големи града на империята - Цариград и Солун.

Император Маврикий сключва договор в 584 година с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през 593 година решават да поограбят и Западна Европа. Започват нападенията им над Тюрингия и Бавария. Първоначално аварите се заселили в Малка Скития и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна (утигури, кутригури, анти) и Западна Европа (франки). Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян, се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите. Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 година от българи, авари и сасаниди. Походи били насочени и на запад срещу франки и в една битка през 566 година дори бил пленен техният крал Сигиберт. Организирани били нападения и в земите на лангобарди и бавари. След несполучливата обсада на  Константинопол, през 624 година, Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите нанесли франкският владетел Карл Велики, който от 791 година започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност, и българската армия водена от кан Крум, който обаче не ги подлага на гонения и репресии, а като родствен народ спомага за вливането им в българската държава. През 805 година аварите пръснати в централните и изтоцчни райони на Европа приемат християнството. Последните сведения за аварите датират от 822 година.

Хазарите са тюркски народ населявал района между Черно Море и Каспийско Море. Те се откъсват от Гьоктюркския каганат и основават Хазарски хаганат. Установяват близки отношения с Византия и сключват с нея договори за взаимопомощ в борбата на империята с нахлуващите в земите й авари и сасаниди. През 667 година, обединената армия на византийци и хазари разгромява в битката при Нинова сасанидската армия. В средата на 7-ми век хазарите завземат и Кримския полуостров и се установяват активни търговски отношения с Византия. През 730 година византийският император Лъв Трети, оженва сина си Константин за дъщерята на хазарския хаган Чичек, приела името Ирина Хазарска. Синът им, става император на Византия под името Лъв Четвърти, или Лъв Хазар. В течение на 10ти век, личната и дворцовата охрана на императора е съставена от избрани хазарски воини.

Хазарският хаганат е унищожен от печенегите и куманите. В перида 9-11 век, от Централна Азия към черноморските брегове, Балканите и Анадола започва нова преселническа вълна. Печенеги, кумани и узи се настаняват по севернто крайбрежие на Черно Море и на Балканите. Византия установява съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромява през 1018 година българите. Но след тази победа, печенегите стават съседи на Византия и започват да се настаняват в земите по южнто крайбрежие на река Дунав. Византия се възползва от печенегите като граничен щит и наема във византийската армия печенегски корпус от около 15 хиляди души. По време на битката при Манцикерт, днешния град Малазгирт в Турция, между византийската армияа и армията на селчукските турци, печенежките наемници преминават на страната на родствените селчуки и спомагат за пълни яразгром на византийската армия.

Узите, също народ с тюркски произход, започват да се настаняват по земите на юг от река Дунав през 11 век и достигат до Солун и Тесалия. Те обаче са малобройни и се претопяват в другите турски народи в региона. Предполага се че гагаузите, населяващи основно Добруджа, са потомци на узите. В края на 11 век, печенезите установяват съюз срещу Византия с родствениците си в Анадола, владетеля на Измир Чака Бей , и селчукския владетел Кълъч Арслан Първи. Византия от своя стран сключва съюз с друг тюркски народ, Куманите. През 1091 година кумаските дружине разгромяват в сражението при Лебуниум на брега на река Марица печенегите. След това поражение част от печенегите се настаняват по бреговете на река Вардар, в околностите на София и на Меглен в днешна Македония. След разгрома на печенегите, куманите се настаняват в Добруджа, Лудогорието, Родопите, Македония и Тракия. След падането на Византийската Империя под ударите на Четвъртия Кръстоносен Поход, куманите се включват в състава на второто българско царство.

Никейската империя, която е продължител на Византийската империя, също продължава да се възползва от услугите на куманските конни дружини и настанява голям брой кумани в долината на река Мендерес в Западен Анадол. Близо 50 години преди основаването на османската държава, в Тракия и в Западане Анадол вече има многобройно куманско тюркско население. Българската царска династия Шишман също е с кумански произход и последният владетел на Търновското Царство преди то да падне под ударите на османските турци е Иван Шишман. Присъствието на тюркски народи като печенези, кумани и узи на Балканите, улеснява османската експанзия на полуострова и осигурява и силно демографско присъствие на империята в този район, тъй като родствените турски народи се преврщат във верни поданици на империята.