Балканите - Текущи събития 61

         Демонстрациите от последните седмици в Румъния в защита на демокрацията и за борба с корупцията намериха широки отзвуци в световния дневен ред. Причина  за демонстрациите бе влезлия в сила на 31ви януари 2017 година извънреден указ на правителството целящ промяната на наказателния кодекс. Народът, който се изсипа на протести по улиците вярва, че същинската цел на въпросния указ е множество политици да избегнат наказателното преследване. Поради усилените протести правителството изтегли указа, но народът продължи да дежури по улиците.

         Правителството на Сорин Гриндяну, което дойде на власт в Румъния в началото на тази година бе съобщило, че ще приеме мерки за увеличаване на благосъстоянието и просперитета. Правителството на Гриндяну също така обеща да бъдат открити предприятия с по-добро заплащане за да не остават гражданите принудени да търсят работа в чужбина. Народът очакваше мерки за повишаване на заплатите, по-високи публични разходи в сферите на здравеопазването, образованието и инфраструктурата, финансова подкрепа за младежите и по-ниски данъци, но вместо това правителството прие доста спорен указ.

         Извънредният правителствен декрет предвиждаше амнистирането на хиляди души осъдени за различни престъпления на по-малко от 5 години лишаване от свобода. Премиерът Гриндяну отстояваше, че въпросния декрет е необходим за опразването на препълнените затвори. Демонстрантите на свой ред възнегодуваха, че указа амнестира финансовите нарушения на държавните служители под 47 000 долара.

         Лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгнеа на свой ред също бе сред тези, които ще се облагодетелстват от извънредния указ. През 2015 година Драгнеа получи условна присъда за  това, че се е опитал да фалшифицира данните за активността на гласоподавателите на референдума от 2012 година. Именно поради това Драгнеа не успя да стане премиер на Румъния. Според някои специалисти указа щеше да изчисти съдебното досие на Драгнеа и по този начин да бъде съдействано да бъде назначен за премиер.

         Поради всичко това извънредния указ на румънското правителство бе в дневния ред и на Европейската комисия. Европейската комисия обвини Румъния, че прави отстъпки от борбата с корупцията. Всъщност обаче през последните години в Румъния бяха предприети редица стъпки за борба с корупцията. Срещу някои влиятелни лица бе започнато разследване, а бившия премиер Адриан Нъстасе беше осъден за корупционни престъпления. Именно поради това  в доклада на международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл” за годишния индекс за възприятието за корупция по света, Румъния  през последните 10 години се нареди на 27ма позиция. Извънредният указ на правителството на Гриндяну обаче непременно щеше да повлияе отрицателно на процеса за борба с корупцията.

         Румънският президент Клаус Йоханис се обяви против въпросния  правителствен декрет и застана на страната на демонстрантите. Президентът Йоханис за да спечели подкрепата на народа предложи свикването на национален референдум във връзка с продължаването на борбата срещу корупцията и гарантирането на неподкупността при публичните длъжности. Йоханис бе изживял напрежение през януари с Драгнеа след като отхвърли кандидатурата на Севил Шайдех. Отношенията на Йоханис с правителството се обтегнаха още повече след като прояви солидарност с протестиращите правителство. В дългосрочен план диалогът между правителстовото и президента няма как да не се повлияе отрицателно от всичко това.

         Въпреки че протестите в Румъния бяха срещу правителството на Гриндяну, гневът на народа е насочен срещу цялата политическа структура на страната. Гневът е насочен срещу всички политически партии управлявали Румъния след 1990та година в беднотия и при нисък житейски стандарт. Именно заради това е трудно да се направи разграничение на демонстрантите като леви или десни.

         Внимание привличе и голямато участие на младежите в протестите. Младежите заеха челно място и на протести през 2013 и 2015 година. Именно заради това някои специалисти са на мнение, че в Румъния се изживява политическо пробуждане сред младите хора и че протестите може да обезпечат появата на ново политическо течение.