Балканите-Текущи събития 49

      В пакета с докладите на ЕК за напредъка на страните от Западните Балкани,  който бе оповестен на 9ти ноември 2016та година се отбелязва, че някои страни от Западните Балкани са предприели важни стъпки в процеса за членство в ЕС, но в мнозинството от страните в региона съществуват важни  структурни проблеми. От друга страна се акцентира, че в процеса на разширение върховенството на законите, реформите на публичната администрация, икономическото развитие и конкурентноспособността ще продължат да бъдат приоритетни въпроси. Освен това ЕК отбелязва, че се наблюдава спад в интереса към ЕС поради скептицизма и икономическия застой в Съюза.

         Според ЕК страните от Западните Балкани са положили сериозни усилия за модернизирането на законовата рамка на съдебните си системи. ЕК обаче акцентира, че съдебната система в мнозинството от регионалните страни не е достатъчно независима. През последните години в страните от Западните Балкани бяха укрепени механизмите за борба с корупцията и организираната престъпност. Сега пък се иска да бъде засилена борбата срещу престъпните организации, а така също се иска и повече прозрачност в обществените поръчки.

         В докладите за напредъка се акцентира, че страните от Западните Балкани  са усъвършенствали законите си за борба с терора и наказателните си кодекси, но че трябва да полагат по-големи усилия срещу радикализма чрез засилване контрола на образователните и чуждестранните фондове.

         Законите в страните от Западните Балкани продължават в известна степен да защитават основните права, но при изпълнението на законите се изживяват някои важни проблеми. Източник на безпокойство са главно свободата на мисълта и изразяване и свободите на медиите в някои страни от региона. Що се отнася до нормалното функциониране на демократичните учреждения, ЕК акцентира на културата за бойкотиране в националните парламенти и в тези рамки отправя призив да се сложи край на това положение.

         Според ЕК напредъка постигнат по отношение на реформите в публичната администрация е на различно ниво в отделните страни. Икономическото състояние на страните от Западните Балкани се е подобрило частично чрез увеличение на икономическия ръст, инвестициите и работната заетост, но структурните икономически и социални проблеми в региона продължават.

         Черна гора, която започната присъединителните преговори с ЕС през 2012 година продължава да напредва по пътя за членство в ЕС. Черна Гора приключи в известна степен законовата рамка относно върховенството на законите и обществената инфраструктура и постигна важен успех в борбата с корупцията и организираната престъпност.

         Сърбия започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2014 година и до сега успя да отвори общо 4 преговорни глави. Скоростта на присъединителните преговори на тази страна зависи от напредъка в сферата на върховенството на законите и по отношение на нормализирането на отношенията с Косово. ЕК иска от Сърбия да продължи икономическите реформи.

         Албания, която получи статут на страна кандидат член през 2014 година постигна важен успех по отношение на започването на присъединителните преговори и благодарение на конституционните промени приети през месец юли 2016 година бе започнат процес на мащабна съдебна реформа. Реформите в публичната администрация също продължават. В тези рамки Албания получи  условна препоръка от ЕК за започването на присъединителните преговори. Преговорите ще бъдат обвъзрани с условието за напредък в процеса на реформи на съдебната система.

         Според ЕК продължават опасения относно функционирането на демократичните институци на Македония, която през 2005та година получи статут на страна кандидат член, но не успя да започне преговорите поради проблема с Гърция за конституционното име на страната. Комисията се подготвя да поднови препоръката си за започването на присъединителните преговори с Македония при условие че политическата криза в страната бъде преодоляна с избори и провеждането на някои приоритетни реформи.

         Преценката на кандидатурата на Босна и Херцеговина /БиХ/  за кандидат член на ЕС все още продължава. До края на тази година ЕК се очаква да предаде на БиХ списъка с въпросите по темата. Основните условия изисквани от БиХ продължават да бъдат провеждането на социално-икономически реформи, укрепване на върховенството на законите на всички нива на управление и публичната администрация, както и въвеждане в практика на механизма за координация между отделните ентитети относно преговорите с ЕС.

         Що се отнася до Косово влизането в изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и напредъка в сферата на либерализацията на визите се посреща със задоволство. ЕК очаква от Косово  да започне истински процес на реформи главно по отношение на върховенството на законите и в сферата на икономиката. За тази цел отправя призив към политическите лидери да преодолеят политическата безисходица в страната. Подобряването на отношенията със Сърбия продължава да бъде едно от важните условия изисквани от Косово.