През призмата на Турция 48

 Алжир, който спечели своята независимост през 1962ра година до 1990 година бе управляван от еднопартиен републикански режим. Фронтът за национално освобождение, който предводителства борбата за независимост е в центъра на създадената политическа система. Алжир бе възприел централно плановия модел  за икономическо развитие, но през 80те години на ХХ век в създадената икономическа и политическа система възникнаха сериозни проблеми. За преодоляването на проблемите тогавашния държавен глава Шадли Бен Джедид предприе инициативи за политическа и икономическа либерализация на системата.

 За съжаление обаче тези инициативи не дадоха желания резултат. След като Ислямският фронт за спасение спечели общите парламентарни избори през 1991 година в страната бе осъществен военен преврат. Военният преврат на свой ред постави началото на кървава гражданска война продължила 10 години. След военния преврат Алжир не се върна към еднопартийната система, но Фронтът за национално освобождение продължи да бъде в центъра на многопартийната система.

 Икономическата либерализация на свой ред вместо нормално функционираща пазарна икономика доведе до оформянето на предприемаческа класа, която е прекалено близка с политическия елит и крони- капитализъм.

Икономическото положение в Алжир през последните дни показва, че положението в страната продължава се влошава все повече. Открито се вижда, че инициативите за икономически реформи предприети през последния период не успяха да спечелят доверието на международните инвеститори. Политическият и икономически елит на Алжир приема чуждестранния капитал като фактор, който е в състояние да пречупи техния контрол над икономическия и търговски живот. Едната от причините инвеститорите да бъдат резервирани по отношение на Алжир е факта, че Алжир е една от страните, в които корупцията е най-широко разпространена.

През последните години продължават да растат финансовите и търговски дефицити и валутния резерв на страната с всеки изминал ден намалява. Освен това стойността на националната валута на Алжир намаля с около 30%. Икономическият растеж на Алжир, който през 2015 година бе 3,7% се очаква през тази година да се понижи на 1,9%. Поради понижението на цените на петрола и спада в износа на въглеводородни горива Алжир е изправен пред търговски дефицит. Докато през 2014та година бе обезпечен външнотърговски излишък в размер на 4,3 милиарда долара, то през 2015 година бе регистриран външнотърговски дефицит в размер на 13,7 милиарда долара.

В страната, където над 20% от младото население е безработно се изпитва нужда от по-силен икономически растеж за откриването на нови работни места.

Към средата на тази година  правителството на Алжир възприе нов икономически модел имащ за цел диверсификацията на икономическата структура, която се основава главно на износа на петрол.       

За съжаление обаче е трудно да се отстоява, че този нов модел на икономическо развитие ще даде желаните резултати. Невъзможно е да се таи надежда по отношение на критерии като качество на управлението, гарантиране на върховенството на законите, борба с корупцията и административната ефективност. Най-голямата пречка пред социалните, политически и икономически реформи е решителността на основните елементи в настоящия режим да защитават своите интереси.

Въпросният план бе подготвен лично от средите контролиращи ключовите ведомства и които са решителни да защитават тези свои интереси. Невъзможно е реализирането на икономически реформи без да бъдат нарушени интерисите на тези среди.

Следователно не се очаква този нов модел на икономическо развитие да привлече чуждестранните инвеститори в Алжир. Освен това въпросният модел се очаква да се провали и по отношение на създаването на една динамична пазарна икономика поощряваща местните предприемачи.

Намаляването на правителственните разходи и увеличението на данъците и митата се очаква да повлияе още по-отрицателно инвестициите и потреблението. Козметичните мерки взети от правителството за съжаление нямат никаква друга функция освен да забавят належащите радикални решения за структурно приспособяване.