През призмата на Турция 47

Президентските избори в САЩ на 8ми ноември бяха спечели от кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп. В предишната ни програма се спряхме на евентуалната близкоизточна политика, която ще бъде следвана от САЩ през периода на Тръмп. Този път ще се спрем по конкретно на евентуалната политика, която ще следва Тръмп по отношение на Египет и Палестина.

         Миналата седмица бяхме посочили, че Тръмп отъждествява терора с присъствието на исляма в публичния живот. За съжаление тази ислямофобска гледна точка визприема за терористични движения като Мюсюлмански братя. Именно тук се пресрещат гледните точки на египетския президент Абдулфетах Ал Сиси и Доналд Тръмп.

         Именно поради това свое становище относно терора Тръмп гледа със симпатия на авторитарни лидери като Ал Сиси. Тръмп е воден от схващането, че за ликвидирането на терора е необходима ответна сила, а за ответната сила силен лидер. Именно поради това по време на срещата през месец септември в Ню Йорк, Тръмп бе окачествил Сиси като „фантастична личност“. При всяка възможност Тръмп обяви, че оказва подкрепа за борбата на Египет срещу терора и че САЩ ще бъдат верен приятел и съюзник на Египет.

         Съветникът на Тръмп по външнополитическите въпроси Велид Фарис по време на среща с египетски депутати в рамките на заседанията на Общото събрание на ООН бе заявил, е Тръмп ще признае „Мюсюлмански братя“ за терористична организация. От тази гледна точка е много смислено, че първия чуждестранен лидер поздравил по телефона Тръмп за изборната му победа е Сиси. Администрацията на Барак Обама без ни най-малки затруднения призна администрация на Сиси, която дойде на власт в Египет след военната намеса през 2013 година. Наред с това Вашингтон от време на време изпитва потребност да критикува Кайро, а така също се е случвало да бъде забавяна доставката на оръжията закупувани от Египет и временното суспендиране на военните кредити. Сиси и обкръжението му предпочитат да приемат това положение като един вид подкрепа от администрацията на Обама за Мюсюлмански братя.

         Сиси започна да развива отношенията си с режима на Бешар Есад в Сирия. Той започна да стои по-близо до Русия поради влошаването на отношенията със Саудитска Арабия. Освен това Египет за първи път в историята си гласува за избирането на Израел за член в една от комисиите на ООН. Според Сиси близкоизточната политика на САЩ през периода на Тръмп ща бъде в хармония с регионалната политика на Египет.

         Открито се вижда, че палестинците ще се повлияят най-много от политиките на САЩ по отношение на Близкия Изток. В ранния период на предизборната си кампания Доналд Тръмп бе посочил, че ще бъде безпристрастен по отношение на израело-палестинския конфликт, а така също бе поставил под въпрос отпускането на военна помощ за Израел за няколко милиарда долара. Освен това Тръмп акцентира, че подкрепя постигането на разрешение основаващо се на създаването на две отделни държави и се бе обявил против Ерусалим да бъде столица на Израел.

         В разгара на изборната си кампания след като бе разкритикуван от Хилари Клинтън по този въпрос Тръмп промени радикално своята реторика по отношение на палестинския въпрос. В последствие Трамп изобщо не се спря на двудържавното разрешение. Освен това акцентира, че никога не е приемал Израел като окупаторска сила, че оказва пълна подкрепа за строежа на еврейски селища на Западния бряг на река Йордан и че ще признае Ерусалим за столица на Израел и ще пренесе посолството на САЩ в Ерусалим.

         Вторият лидер в Близкия Изток след Сиси, който се зарадва много на изборната победа на Доналд Тръмп бе израелския премиер Бенямин Нетаняху. Нетаняху поздрави Тръмп и припомни изборните му обещания.

         Възможно ли е Тръмп да  промени позицията, която бе заел по палестинския въпрос по време на изборната си кампания? Екипът на Тръмп включително и вицепрезидента Майк Пенс са произралески настроени. В тези рамки е възможно да кажем, че няма да бъде правена крачка назад. Тръмп може да предпочете да забрави единствено признаването на Ерусалим за столица на Израел.

         Другият фактор сближаващ Нетаняху и Тръмп е обещанието на Тръмп за преразглеждане на ядрената сделка с Иран. В тези рамки е възможно да се очаква Нетаняху и Тръмп да бъдат в близко сътрудничество. Ако администрацията на Тръмп се насочи против Иран това може да предизвика проблеми от гледна точка на политическата координация с Русия в Близкия Изток.

         Египетската политика на Тръмп и политиката му отношение на израело-палестинския конфликт се припокриват. Политиката на Израел  срещу Хамас и политиката следвана от Египет спрямо Мюсюлмански братя също се припокриват и това на свой ред стои в основата на концепцията на Тръмп за борба срещу терора. Освен това задълбочаването на отношенията между Египет и Израел ще затвърди незаменимостта на Египет за сигурността на Израел.