През призмата на Турция 46

Победител в президентските избори от 8ми ноември 2016та година в САЩ е Доналд Търмп. Изявленията на Тръмп, които направи в рамките на изборната си кампания показаха, че възнамерява да следва по-разлина политика по отношение на Близкия Изток. Следователно с лекота може да се каже, че ще бъдат направени промени в близкоизточната политика на САЩ.

         В общи линии Тръмп е против международната външна политика следвана от настоящия президент Барак Обама. Тръмп защитава тезата, че в отношения с международната общественост и членствата в международни организации и съюзи е от значене доходността на тези отношения.

         Въпреки, че в екипа му има крайно десни личности Тръмп е дистанциран от политиките на Буш. Тръмп е изрично против инициативи като промяна на режима, износ на демокрация и изграждане на нация. Във външната политика на Тръмп няма масто и на изявления относно човешките права. Тръмп не се притеснява да защитава дори и изтезанията. Причината е че най-важният елемент в близкоизточната политика на Тръмп е „борбата срещу терора“

         Акцентът за борба с терора на каквато й да е цена е от голямо значение поради няколко причини. На първо място този акцент е ислямофобски. Тръмп отъждествява терора с присъствието на исляма в публичния живот.  В тези рамки Тръмп приема за терористична организация не само ДАЕШ, но и умерената опозиция в Сирия, а дори и движението Мюсюлмански братя.

         Второ повърхностният подход относно терора облекчи положението на авторитарните режими в региона, които от 20 години насам са подлагани натиск от вън за провеждането на реформи. От тази гледна точка е много смислено, че държавният глава на Египет Абдулфеттах Ал Сиси бе първия лидер поздравил Тръмп за изборната му победа. Открито се вижда, че за администрацията на Тръмп няма да бъде с кой знае какво значение кого ще потъпкват в своята страна след като съществува сътрудничество в борбата с терора.

         И трето погрешната политика на администрацията на Обама в региона от последните 5 години донесе някои важни придобивки на Русия, Иран, иранските шиитски милиции, ПЙД и Хизбуллах. Близкоизточната политика и отношението на Търмп по въпроса с терора ще затвърди още повече тези придобивки.

         Открито се вижда, че за Доналд Тръмп терора е идентичен с радикализма в сунисткия свят. В тези рамки споделя обща позиция с Русия, която се опитва да оправдае своето присъствие в региона със същия довод. Именна поради тази обща гледна точка администрацията на Тръмп ще предостави на режима на Бешар Есад в Сирия пространство за действие. Това, което е по-важно е че Тръмп приема за терористи и сирийските опозиционери. От тази гледна точка Есад е по-малкото зло. Освен това може да се каже, че възприемането на Русия от Тръмп като партньор ще изиграе спойваща роля между режима на Есад и администрацията на Тръмп.

         В тези рамки е възможно да се отстоява, че с Тръмп вече ще бъде сложен край на усилията за намиране на разрешение в Сирия без Есад. Продължаването на сблъсъците обаче поставя на дневен ред въпроса какво ще се случи с цивилното население оставащо принудено да напуска домовете си. Предложението на Тръмп по въпроса е обособяването на буферна зона, където да бъдат настанени вътрешно разселените сирийци. Разбира се в същността на това предложение на Тръмп не стои безпокойството му относно сигурността на тези хора, а желанието за налагането на контрол над притока от бежанци от Сирия към Запада тъй като според него мюсюлманите са потенциална заплаха за сигурността, а за сирийците Тръмп е личност затваряща вратите към надеждите.

         Без съмнение близкоизточната политика на Тръмп ще засегне не само сирийците, но и палестинците. Предизборната кампания на Тръмп бе най-произраелската кампания водена до днес в САЩ. Вече ще бъде напълно погрешно да се очаква от американската администрация да упражнява натиск над Израел за воденето на преговори за постигането на разрешение с Палестина.Тръмп не направи ни най-малка критика по отношение на еврейските селища в окупираните палестински земи. Друг фактор придаващ още по-голяма сериозност на положението е факта, че Тръмп не вижда нищо лошо в официалното признаване на Ерусалим за вечна столица на Израел.

         Тръмп открито заяви, че е против ядрената сделка постигната през периода на Обама наред с това обаче ще бъде погрешно ако кажем, че това положение ще обтегне отношенията между Иран и САЩ. Напротив това положение ще засили позициите на средите в Иран, които са против сделката срещу прагматичния Хасан Рухани и Джеват Зариф. Следователно това положение се очаква да повлияе главно на вътрешната политика на Иран. От гледна точка на близкоизточната политика на Тръмп, Иран продължава изгодното си положение. Преди всичко фактът, че Доналд Тръмп приема тероризма за идентичен главно с радикалните сунити и това че е открит за сътрудничество с режима на Есад и Русия е в интерес на Иран. Освен това Тръмп обвини Саудитска Арабия, че се отнася със снизходителност към радикалните организации и заплаши, че ще прекрати вноса на саудитския петрол, което предизвика задоволството на Иран.

         Или казано с други думи близкоизточната политика на Тръмп не само, че не се очаква да разреши проблемите в региона, но така също не е от естество да промени кой знае колко настоящето равновесие на силите.