През призмата на Турция 44

         27% от населението на Египет живее под границата на бедността. Наред с това обаче месечните приходи от 50 долара на глава от населението определени като праг на бедността са друга тема на дискусии. В областта Горен Египет под прага на бедността живее около 60% от населението. За обезпечаването на политическата стабилност в Египет е необходимо да бъдат разрешени икономическите проблеми пред които е изправена страната. За съжаление обаче това поне за сега изглежда много трудно. Всички показатели свидетелстват, че икономическите и финансови проблеми ще се задълбочат още повече. Следователно икономическата и финансова криза в страната задълбочава още повече кризата с легитимността на администрацията на Абдулфеттах ал Сиси.

         Когато през 2011та година египетския народ се изсипа по улиците на протести срещу режима на Мубарек имаше три искания: “Хляб, свобода и социална справедливост“. Днес състоянието на администрацията на Сиси, която дойде на власт след свалянето с военен преврат на първия избран президент на Египет – Мохамед Мурси е по-лошо дори и от това на Мубарек.

         От икономическа гледна точка положението също не е никак цветущо.

         През 2015та година в египетската икономика бяха настъпили някои положителни промени. В известна степен бе установен контрол над инфлацията, бе обезпечено било то и незначително понижение на безработицата и увеличение на икономическия растеж. Отново през 2015та година бе сложен край на прекъсванията на тока. Наред с това обаче тези подобрения не обхванаха цялото общество и дори положението на населението с ниски приходи се влоши още повече. Всъщност след преврата през 2013та година се очакваше икономиката на Египет да фалира. Финансовата помощ отпусната от страните от Персийския залив облекчи авторитарния режим на Сиси. Едно от измеренията на днешните икономически проблеми е именно изчерпването на въпросната помощ.

         Когато на 11ти септември 2011та година военния съвет превзе политическата власт цената на американския долар достигна 5,8 египетски лири. Днес един американски долара вече се обменя за 15 египетски лири. Само през тази годината цената на долара спрямо египетската лира се покачи с 40%.

         През 2011та година валутния резерв на Централната банка на Египет бе около 36 милиарда долара, а през месец август 2016та година се понижи на 5,15 милиарда долара, което е най-ниското ниво в историята на Египет. Това, което е още по-трагично е че след опита за преврат през 2013та година страните от Персийския залив отпуснаха на Египет финансова помощ в размер на 50 милиарда долара. Казано с други думи от хазната са се изпарили не само 20 милиарда долара, но и предоставената помощ от 50 милиарда долара.

         Външният дълг на Египет расте с всяка изминала година. През 2015та година външният дълг на Египет бе 48 милиарда долара, а сега още преди да е изтекла нястоящата  2016та година достигна    55,7 милиарда долара.

          Къде отиват всички тези пари? Няма никакво икономическо подобрение, което да облекчи египетския народ. Парите се изразходват за строежа на нови затвори, за потувашаването на демонстрациите и за вземането на нови мерки за сигурност. Разбира се корупцията също притопява с голяма скорост ресурсите на страната.

         Към всичко това трябва да прибавим, че туристическият сектор на страната е напълно пропаднал. В миналато близо 20% от валутните приходи бяха от туристическия сектор.

         Освен всичко това и ежедневието се втежни още повече. Вследствие на понижението на стойността на националната валута и растящата инфлация цените на основните потребителски стоки нарастнаха значително много. Значителна част от египетското население разполага с приходи достатъчни за да посрещнат само основните си нужди.

         През месец ноември египетското правителство и МВФ ще подпишат кредитен договор на стойност 12 милиарда долара.  В рамките на въпросния договор египетското правителство прие да въведе строги икономически политики. Дори египетското правителство да изпълни успешно икономическите мерки животът на мнозинството от египтяните ще продължи да се втежнява още повече. В рамките на договора египетското правителство ще наложи ДДС. Цената на петрола ще поскъпне и субвенциите ще бъдат отменени. И една евентуална девалвация вече е належаща. Всичко това на свой ред ще доведе до още по-голямото поскъпване на основните потребителски стоки.