През призмата на Турция 42

На 7ми октомври в Мароко се състояха общи парламентарни избори. Победител в изборите бе Партията на справедливостта и развитието- големият партньор на управляващата коалиция. Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, която е ислямска демократическа партия увеличи депутатските си кресла на 125. Другите три партии от коалицията загубиха известна част от креслата си в парламента. В съотвествие с демократичните стандарти може да се отстоява, че изборите бяха сравнително прозрачни, но избирателната активност намаля с 2 пункта спрямо предходните избори- 43%.

         На второ място след ПСР се нареди Партия на автентичността и съвременността, която успя да увеличи депутатските си кресла от 47 на 102. Лидерът на Партия на автентичността и съвременността Иляс Ал Йомер, който в минелото бе съветник на краля същевременно е негов приятел от детството. Политическите специалисти окачествяват Партията на автентичността и съвременността като партята на двореца. Стратегията на тази партия бе насочена изцяло срещу ПСР.

         Първото нещо, което трябва да вземем предвид при преценката на избирателните резултати е ниската избирателна активност. Освен това около 5 милиона избиратели не са се регистрирали за да гласуват в изборите. При това положение е гласувало само 1/3 от населението притежаващо право на глас.

         Това на свой ред показва неспособлността на политические партии на Мароко да мобилизират гражданите да участват в изборите, а така също и голямото недоверие на народа в политиците. Мнозинството от народа е убедено, че изборите няма да променят абсолютно нищо от гледна точка на живота им

         Освен това тези избори показаха, че положителните очаквания от първия период на Арабската пролет продължиха много кратко. През 2011та година и в Мароко имаше масови протести, но кралят успя да успокои обстановката давайки обещание за реформи. Непосредствено след това бяха направени конституционни промени, с които кралят предаде някои от правомощията си на парламента. Освен това прие премиерът на страната да бъде избиран от парламентарната група на партията излязла с победа от изборите. Правото за разпускането на парламента също бе предадено на премиера. Това обаче не бе достатъчно за да промени възприятието на народа, че всичко е в ръцете на краля. Продължава схващането, че решенията приемани от парламента всъщност са решения на двореца.

         Как ПСР успя да увеличи гласовете си докато малките коалиционни партньори загубиха толкова гласове? В периода 2011-2016та година бяха сформирани две правителства начело с ПСР. Тези правителства не успяха да изпълнят дадените обещания. Икономическият растеж, който се прогнозираше да бъде около 7% остана под 2%. Правителствата на ПСР бяха принудени да поставят строги икономически политики за затягане на коланите и безработицата и корупцията продължиха. Наред с това обаче е трудно да се обясни спада в подкрепата за малките коалиционни партньори със слабия капацитет на правителството.

         Партиите, които загубиха гласове на изборите може да бъдат класифицирани в две категории. Открито се вижда, че подкрепата за левите партии в Мароко все повече пада. Демократическата лява федерация, която бе сформирана с обединяването на три леви партии и която преди изборите бе привлякла интереса на медиите успя да спечели само две кресла.

         Във втората категория са политическите партии, които от дълго време насам са на политическата арена в Мароко и които са известни с това, че са водели политика под опекунството на двореца. Основните причини за загубата на гласове на тези партии са две: На първо мяста тези партии вече загубиха своята убедителност с остарелия си облик и липсдата на всакаква визия.

         И втората причина е че под попечителството на двореца вече се намира Партия на автентичността и съвременността. Следователно важна част от гласовете на привържениците на краля отидоха за Партия на автентичността и съвременността. Три от партиите в коалиционното правителство на ПСР са от тази категория.

         Системата е тази която е обвинявана за ниския капацитет на правителството. Основен фактор за ниската избирателна активност е убеждението, че обещанията дадени от Двореца във връзка с Арабската пролет не са нищо друго освен заблуда.

         Как може да бъдат обяснени гласовете получени от ПСР на тези избори и нейната настояща позиция? Първото нещо, което трябва да се отбележи са погрешните коментари, че увеличението на гласовете на ПСР е победоносен възход на политическия ислям в Мароко. При тази ниска избирателна активност получените от ПСР близо 32% от гласовете се равнява на около 10% от общия брой избиратели.

         Наред с това Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ успя да се превърне в партия на народа, която е подкрепяна от  важна част от обществото. Партия на автентичността и съвременността, която е известна като партията на краля бе фокусирала изборната си стратегия срещу ПСР, което е много смислено.

         Въпреки реформите в Мароко политическата мощ е в ръцете на краля и близкото мву обкръжение. Според едно допитване 82% от обществото смята, че държавата е корумпирана, а 91% от анкетираните вярват, че без да имаш важна подкрепа зад гърба си е невъзможно да си намериш работа.