През призмата на Турция 26

          По принцип правителствата на САЩ и Запада  гледат на Египет като на „стабилна страна“. Тази позиция бе заета след като по време на президенството на Ануар Садат Египет се присъедини към лагера на Западния блок. Желанието да виждат Египет като стабилна страна доведе със себе си и до безучастие към авторитарните приложения и нарушенията на човешките права в страната. Именно поради това Западните страни предпочетоха да останат безучастни наблюдатели на кървавия преврат срещу Мохамед Мурси -първия президент на Египет избран чрез свободни избори. Смъртта на стотици демонстранти в рамките на един ден, арестуването на десетки хиляди души и осъждането на смърт на стотици задържани не предизвика почити никакви реакции на Запад. Именно заради това движението Мюсюлмански братя въпреки, че е възприело метода на демократична борба бе провъзгласено за терористична организация и бе подложено на натиска на военния режим за да бъде напълно ликвидирано.

         Режимът начело с генерал Абдулфетах Ел Сиси взе на прицел всички елементи на демократичното общество. В името на стабилността над либералните и леви неправителственни организации също започна да се упражнява натиск. Хвърлянето в затвора на основателя на младежкото движение „6 април“ Ахмет Махер изиграло активна роля в революцията от 25ти янурари и активиста Ала Абделфетах показват пълната нетърпимост на режима към опозицията.

         Постоянно нарастващия натиск на администрацията на Сиси над неправителственните организации не носи стабилитет, а точно обратното. В дългосрочен план дестабилноста, напрежението и сблъсъците са неизбежни. Показател за това е ескалацията на терористичните нападения на Синайския полуостров след преврата срещу Мурси. Наблюдава се голям ръст както в атентатите, а така също и в броя на членовете на групировката "Ансар Бейт ал Макдис", която след като се откъсна от Ал Кайда се свърза с ДАИШ. Отстоява се че руският пътнически самолет е свален именно от тази групировка.

И това, което е още по-лошо е че се наблюдава голямо недоволство сред населението, което може да доведе до нови бунтове подобни на тези от 2011та година. Търпението на някои среди в Египет срещу администрацията на Сиси, която подлага на натиск и насилия неправителственните организации мотивирайки се с ескалацията на терористичните нападения вече е на изчерпване. Администрацията на Сиси вече настрои против себе си и редица неправителственни организации,от които бе получил подкрепа след преврата. Това на свой ред ограничава от законна гледна точка сферата на операция. Благодарение на приетите нови закони е въведено сериозно ограничение за провеждането на мирни демонстрации в Египет, а освен това вече се приема за престъпление приемането на дарения от чужбина за неправителственните организации. Политиката на натискс прилагана от Сиси срещу опозицията се окачествява като война от „четвърто поколение“.

Дневният ред на днешната египетска администрация е съсредоточена върху следните три основни фактора: пълното ликвидиране на „терора“ и опозицията, обезпечаването на притока на милиарди долари от страните от Персийския залив към Египет и отправянето на положителни послания към гражданите посредством провеждането на икономически реформи.

Наред с това обаче антитерористичната политика на правителството даде напълно противоположни резултати. Поради финансовата зависимост на Египет към страните от Персийския залив страната вече не се възприема като притегателен център на региона. Саудитска Арабия се новия притегателен център на региона.

От икономическа гледна точка бяха изживени положителни събития като вземането под контрол на инфлацията, понижаването на безработицата и обезпечаването на икономически растеж. Наред с това обаче тези положителни събития не се отразиха на цялото общество. Напротив положението на средите с ниски приходи се влоши още повече. Голяма част от египетското население все още печели на ден под два долара.

Трудни дни очакват Египет. За преодоляването на тези трудни дни е необходимо властта да се помири с обществото тоест да постигне компрос с гражданите над нов обществен договор. В противен случай Египет ще бъде изправен пред сериозни обществени и политически размирици.