През призмата на Турция 25

           Терористичната организация ДАИШ се зароди в хаотичната обстановка създала се по време на окупацията на Ирак от международните коалиционни сили начело със САЩ. Окупацията и политиките на сформираните след окупацията иракски правителства маргинализиращи сунитите създадоха подходяща обстановка за развитието на ДАИШ. Хаосът в Сирия пък облагодетелства разпространяването на ДАИШ върху по-обширна територия.

         Превземането на иракския град Мосул от ДАИШ в началото на 2014та година бе повратен момент за терористичната организация. Терористичната организация, която се самопровъзгласи за държава установи контрол и над Самара и Тикрит и започна да заплашва и регионалното кюрдско управление в Северен Ирак и град Киркук.

         Неспособността на багдатската администрация да възпре ДАИШ приведе в действие американската администрация. Международната коалиция за борба с ДАИШ започна операциите си през лятото на 2014та година. През месец януари 2016та година ДАИШ се изтегли от близо 40% от териториите, над които бе установила контрол в Ирак. След неколкократните бомбени нападения на ДАИШ в иракската столица Багдад операциите срещу ДАИШ се съсредоточиха в град Фелуджа. След изявлението на иракския премиер Хайдар Ал Абади на 23ти май бе започната операция във Фелуджа. В операцията участваха подразделения на иракската армия, шиитски милиции, иракската полиция и доброволни отряди съставени от членове на сунитските родове.

         Предполага се, че броят на терористите на ДАИШ във Фелуджа са около 1 500- 2 500. Броят на силите участващи в операцията срещу ДАИШ наделява значително спрямо числеността на терористите. Освен това самолетите на САЩ оказват подкрепа на операциите по въздух. Това, което затруднява положението е факта, че преди започването на операциите само около 800 от жителите на Фелуджа са успели да напуснат града. Благодарение на коридора открит през последната седмица през южните квартали на гради са избягали още близо 3 000 души. Наред с това обаче се предполага, че по настоящем в града се намират още близо 50 000 цивилни. Иракската армия и единиците оказващи подкрепа за операцията са се доближили до града, но поради изкопаните ровове, големия брой бомбени клопки и използването на цивилното население като жив щит показва, че операцията няма да напредне лесно.

         Междувременно пристигат новини, че радикалните единици от шиитските милиции нападат цивилните бягащи от града. Според губернатора на Анбар са убити близо 50 цивилни и около 650 са обявени за безследно изчезнали. Иракската армия вземайки под внимание тези обвинения е арестувала някои заподозряни и е било започнато следствие. Наред с това обаче се знае, че официалното правителство и армията нямат кой знае какво влияние над радикалните милиции.

         Населението на град Фелуджа желаещо да са освободи от терористичната организация ДАИШ не иска да влиза в сблъсък с милициите. Именно поради това компетентните лица на провинция Анбар искат от Багдад да седейства населението на Фелуджа  по никакъв начин да не установява контакт с милициите, а освен това искат след освобождаването на града от ДАИШ да не се позволява на милициите да влизат в града. Друг въпрос будещ безпокойство е че все още не се позволява завръщането на населението избягало от сунитските градове като Тикрит, които бяха спасени от ДАИШ.

         За населението на Фелуджа спасяването на града от ДАИШ не е спасение в истинския смисъл на думата. Именно поради това целта на централното правителство в Багдад е да спечели доверието и сърцата на местното население. Това е от голямо значение поради няколко причини.

         Градът е със стратегическо местоположение. Фелуджа се намира само на 70 км разстояние от Багдад и е с преобладаващо сунитско население отчуждено от режима. Следователно от гледна точка на сигурността на Багдад във Фелуджа трябва да бъде обезпечен мир в пълния смисъл на думата. За да може населението на Фелуджа да се чувства в сигурност след спасяването на града отговорността за реда трябва да бъде поета от местните единици и на второ място трябва да бъдат започнати незебавно дейности за възстановяването на града. В тези рамки е от голямо значение и стартирането на проекти целящи намаляването на безработицата в областта. И на последно място се изпитва нужда от сътрудничеството на местните сунитски духовници в борбата с идеологията на терористичните организации.