Случайните изобретения улесняващи живота ни - 23 / 24

Твърди се, че началникът на Патентното бюро на САЩ Чарлз Хауърд Дюъл е направил голяма грешка в последните дни на деветнадесети век, като е подценил науката и иновациите.  Докато учените, които се готвят за двадесети век и правет нови открития, името на Дуел се записа в историята на откритията и изобретенията с насмешка, след като през 1899 г. казва: „Всичко, което може да се изобрети, вече е изобретено“.  Защото през тези години, последователите на учените, които през вековете са изследвали космоса, звездите, слънцето и Земята, са на крачка да отворят вратата към нова ера. Този период по-късно ще бъде записан в историята на науката като „атомната ера“. Особено откриването на рентгеновите лъчи от Вилхелм Конрад Рьонтген през 1895 г., направи революция не само в областта на медицината, но и в изследването на космоса и даде вдъхновение на учените, които се опитваха да разберат структурата на материята и атома. Един от тях беше френският физик Анри Бекерел.

…

Френският учен Бекерел, който бе силно впечатлен от откритието на Вилхелм Конрад Рьонтген, полага интензивни усилия за да направи поредна крачка напред в областа на рентгеновите лъчи. Научната му дейност се заключава предимно в изследвания в областта на магнитооптиката, фосфоресценцията и радиоактивността. Откритието на радиоактивността става случайно. Явлението радиоактивност е открито на 1 март 1896 г. от Анри Бекерел, който изучава флуоресценцията и действието на уранови соли върху фотоплаки. Един ден той взима фотографска плака, завива я в черна хартия, облъчва кристалите на урановата сол със слънчева светлина, след което завива солите отново с черна хартия, поставя ги върху фотоплаката и ги оставя на тъмно. След като промива фотоплаката няколко дни по-късно, той забелязва изображение на нея. Тъй като луминесцентното излъчване не може да мине през черната хартия, единственият извод, който се налага е съществуването на друг вид излъчване. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност и на 23 ноември 1896 г. докладва за резултатите от своите изследвания във Френската академия на науките.

През 1897 г. Мария Кюри започнала работа върху бъдещата си докторска дисертация, посветена на загадъчните бекерелови лъчи. За да измери интензивността на изпусканото от урановите соли лъчение, Мария Кюри използвала способността на бекереловите лъчи да йонизират въздуха. Скоро тя открила и друго вещество, източник на такива странни лъчи – торият. Било ясно, че става дума не просто за специфично свойство на урана, а за общо явление. Младата физичка предложила това явление да бъде наречено „радиоактивност“. Това наименование е запазено и до днес. През 1898 г. Пиер Кюри се присъединява към изследванията на съпругата си. До края на годината двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които радий и полоний.  През 1903 г. Анри Бекерел, Мария Кюри и Пиер Кюри са удостоени с нобелова награда по физика.

…

Според теорията за радиоактивното разпадане, атомите на радиоактивните вещества „спонтанно се разпадат и образуват нови радиоактивни вещества, различни по химичните си свойства от изходното вещество“, като при тези превръщания се изпускат α- или β-лъчи. Дотогава се приема, че основният градивен елемент на материята са атомите и никой не мисли, че той може да бъде разделен. Откриването на електроните и протоните разруши това непоклатимо научно вярване. Посочвайки, че уранът, който използва в новото си откритие, частично изчезва след определен период от време и става радиоактивен, Анри Бекерел е първият човек, който забелязва болестите, причинени от радиоактивни вещества. През 1901 г. той съобщава, че е получил тежко изгаряне с улцерации на гръдния кош от ампула с радий, който носел в джоба на жилетката си.

Първата жена получила Нобелова награда по физика, Мария Кюри, през 1911 г печели за втори път Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Тя става първият учен в историята, получил две Нобелови награди. Но желанието ѝ да открие радиоактивността обаче, става причината за трагичния край на Мария Кюри. Тя умира през 1934 г. във Франция, в резултат на апластична анемия, причинена от излагане на радиация, по време на експериментите си.

…

Случайното откритие на Бекерел, освен че е нов и почти безкраен източник на енергия, отваря врата и към новаторските открития в областта на медицината, селското стопанство, промишлеността и електрониката. Откриването на радиоактивността поставя началото на атомната ера, но използването ѝ в област, за която нейните откриватели дори и не предполагат, стана известна на малки и големи по много трагичен начин. С атомните бомби, хвърлени от Съединените щати над японските градове Хирошима и Нагасаки през 1945 г., целият свят научи, че едно ново откритие може да причини голям ужас на човечеството и света, ако той попадне в грешни ръце и се използва с амбицията за „победа на всяка цена“.