Смърт и заточение-2

Отново сме заедно с нов епизод и тема. В първата програма на рубриката ни се спряхме на събитията на Балканите. Това, което се случи по време на процесите на независимост, войната от 1993 г., Балканските войни и много други социални и политически събития. Накратко, видяхме, че целта е мюсюлманите да бъдат унищожени напълно, да бъдат изгонени от страната, и напълно от региона. Поради тази причина казахме, че може би понятието, което най-добре изразява случилото се, е „геноцид“...

Да, виждаме, че точно това се е случило в нехуманните практики, докладвани от Джъстин Маккарти: „Руснаците са използвали ограбването и опожаряването на имуществото на цивилни като средство за военна стратегия в османско-руската война, известна като войната от 1877-1878 години. Тяхната цел беше да гарантират, че турците, живеещи в днешна България, която тогава е била част от Османската империя, няма да имат какво да намерят, като се върнат. В самото начало на нашествието си руснаците опожаряват и разрушават турските села. Толкова много, че „този метод изглежда е систематично продължен и прилаган от нашествениците“. По този въпрос, както и по други въпроси, те получиха помощта на българите. Българите палеха и унищожаваха всичко, което не искаха да използват. Умишленото опожаряване на села, изоставени от жителите им, няма нито военен, нито икономически смисъл, но има смисъл да се гарантира, че селяните няма да се върнат. Така къщи и цели села са опожарени и разрушени от руснаци и българи, а добитъкът и цялото движимо имущество са заграбени. Така турското присъствие в окупираните райони е буквално заличено. В градовете бяха ограбени магазини и къщи. Сградите, принадлежали на турците, често били опожарявани и унищожавани. В Нова Загора са изгорени 50 турски къщи, джамия и други държавни сгради. Изгорени са много от дюкяните и къщите на турци и евреи в Стара Загора.

  Случилото се не се изчерпва с това. Къщите, които не са опожарени, също са заети от българи. По същия начин голяма част от движимите вещи са конфискувани от българите. Всъщност това е грабеж, извършен без усилия. Защото при пристигането на руските войски турците трябваше да напуснат домовете си и да избягат, като по този начин отвориха пътя за плячкосване. Междувременно по-лош край очаква онези, които не са избягали или тези, които са успели да се скрият, но по-късно са разкрити. Те загубиха не само имуществото си, но и живота си. Накратко, стоките и имотите, които турците евакуираха или по-точно трябваше да евакуират, за да спасят живота си- къща, земя, добитък, покъщнина, пари, злато и др. Каквото имаше, идваха българите и си присвояваха всичко. Както показаха събитията, настъпилите събития не са моментни ситуации, възникнали в резултат на естеството на военното време. Напротив, това са съзнателни действия, които от самото начало са планово реализирани и извършени за създаване на България без турци. Че това е така, ясно се вижда от практиките след Берлинския договор, тоест след войната. Прави се каквото е необходимо, за да се предотврати завръщането на тези, които са принудени да мигрират. В обобщение, това, което трябва да се каже, е, както каза британският консул във Варна Рийд, „Махайте се оттук веднага“.

Въпреки всичко завърналите се очакват по-големи проблеми. Защото новите господари нямат граници в своята жестокост и нехуманни практики, за да осезаят присъствието и майсторството си. Отнеха на турците имотите, нивите, добитъка, с една дума всичко необходимо за живот. Дотолкова, че правят всичко възможно да не дадат шанс за живот на онези, които се опитват да избягат въпреки всичко или да се върнат и да се установят. Калверт каза: „Понякога жертвите на тази жестокост дори са били подлагани на изтезания и жестокостите на залепване на нагорещена ютия върху кожата им; Например в Хъдърджа тюркмените са били бити до смърт, както при последните събития, например в Кеустик, това е направено и човекът, който е направил това, е офицер от руско-българската жандармерия. Брадвата, ножът и дебелата тояга на българина се използват навсякъде. Абсолютно вярно е, че всеки християнин е свободен да напада и изнасилва всяка турска девойка или жена, както пожелае, и че християните се възползват напълно от тази предоставена им свобода...” Дори след войната се прави каквото е необходимо, за да се отърват от останалите или завърналите се турци.

Нищо не се е променило в това отношение през Балканските войни. Това, което се случва на всеки фронт, е много по-брутално. Сякаш има съревнование и борба кой е по-свиреп и сръчен в нехуманните практики. Леон Троцки пише следното за своите преживявания: „Това е ужасна ситуация! Понякога цивилни турски селяни са убивани без причина, имотите им са конфискувани, жените и децата им са оставяни да гладуват.

Честно казано, сърцето му се къса като го види. Между Радовиш и Щип около 2 хиляди турски имигранти, предимно жени и деца, умряха от глад, всъщност само от глад...

Всъщност тези атаки не се ограничават до регионите Радовиш и Щип е обхваща и всеки фронт, където се е водила войната. Това, което се случи във войните със сръбските, българските, гръцките и черногорските държави, не е нищо друго освен това, което се говори. Защото всички държави, участващи във войната, имат една цел и тя е по някакъв начин да се отърват от мюсюлманското присъствие в региона... Военно престъпление ли е? Какво е това? Що се отнася до турците, коя западна сила ще им потърси сметка, ако не им е угодно или не им е в интерес? В свят, в който турци биват съдени за арменска депортация, никой не говори за кланетата и геноцида, които са преживели и изстрадали турците... Освен това, въпреки че такива нечовешки събития са били преживявани много пъти на всеки 10-15 години за последните два века... В противен случай, когато някои хора все още говорят за човечеството, те имат предвид само западните общности и техните човешки двойни стандарти?

Не се е променило много по отношение на болката и страданието, преживяно от мюсюлманите на Балканите, дори след създаването на независими държави. Тъй като всички държави виждат тези хора като най-голямата пречка за създаването на етнически хомогенна нация, те насочват всичките си атаки срещу тях. Въпреки че не са като масовите убийства по време на войната, мюсюлманите винаги са обект на потисничество, нападения, депортации и кланета.