Любопитни факти - 28 / 23

Знаете ли, че морската победа на Турция на 18 март 1915 година в Чанаккале е една от най-великите битки, записани някога в човешката история?

Битката при Чанаккале, един от най-важните фронтове в Първата световна война, е изключително важно сражение между силите на Антанта и Османската империя, която никога няма да бъде забравена. През 1915 г. силите на Антанта започват атака по море, последван от десанта на британската флота, която дотогава никога не е била победена, с намерението да завладеят проливите и да осигурят път за снабдяване на своя съюзник - Русия и по този начин да изключат Османската империя от войната. Но нищо планирано от силите на Антантата не се случва. Османската империя постига решителна победа срещу войските на Антантата на 18 март 1915 г. и тази победа се записва в историята като „морската победа в Чанаккале“.

В историята са записани много интересни факти за военните действия на полуостров Гелиболу (Галиполи), които продължават до 9 януари 1916 г. Ето и някои от тях.

По време на войната на всеки квадратен метър турска земя в зоната на бойните действия, са паднали средно около 6000 куршуми и снаряди. Това количеството е най-високото регистрирано количество в историята на Първата световна война.

Макар вероятността два куршума да се сблъскат във въздуха е едно на 600 милиона, след войната са намерини множество куршуми, забили се един в друг, тъй като позициите на сражаващите се страни са били разположени на много близко разтояние една от друга.

В битката при Чанаккале жените пехотинци и снайперисти са воювали рамо до рамо при мъжете от турските сили.

По време на войната, всяки от снарядите, които легендарният Сеит Али, известен като „ефрейтор Сеит“, пренася на гърба със свръхчовешка сила, за да бъдат поставени в оръдията, е тежал 250 килограма.

Британският пилот, който наблюдава бойното поле от въздуха, казва с ужас, че  това е най-страшното нещо, което е виждал през живота си, след като е видял, как морската вода на около 50 метра навътре в морето е изменила цвета си в червено от пролятата кръв при сражинията.

Надяваме се никога по-вече болката и страданието изпитани в тази и други войни, в които страните претърпяха големи човешки загуби, да не се повторят. Искаме да приключим нашата програма с думите на Мустафа Кемал Ататюрк: „Освен ако животът на една нация не е в опасност, войната е убийство.“