Технологията-благо или зло...

Технологията-благо или зло...

1263547
Технологията-благо или зло...

От близо 200 години насам в ислямския свят се водят оспорвани дискусии над понятия като цивилизация, култура, технология. През последния период на преден план започнаха да се изказват и твърденията че посредством технологиите, се осъщшествява и културна интервенция и затова ислямският свят трябва да стои далеч от технологиите. Тогава обаче възниква въпросът, какво ислямския свят трябва да взима от запада. Този въпрос се е дискутирал особено остро и през последния период на Османската империя. Един поет от този период дори пише в стихотворението си-взимайте науката и изкуството на запада, защото вече не може да се живее без тях, защото науката и изкуството нямат националност. Някои привърженици на пантюркизма от периода на реформите, а също така и ислямистите от този период смятат че ще е правилно да се въвежда технологията но да се оставя отвън културата. По-късно те са подложени на критики с довода че не са съумели правилно да преценят етиката и кулртурата на западния свят.

Технологията несъмнено отразява и културата на страната в която е създадена. Например и изкуственият интелект по всяка вероятност ще носи характерните черти на страната и народа който го създава. Днес технология създава не само западният свят, технология създават и Китай и други далекоизточни страни.

Може ли да се каже че атомната бомба, хвърлена над Нагазаки и Хирошима в Япония отразява и етиката, морала и културата на страната която я създаде. 

Султан Сюлейман Законодателя е поставил на дневен ред един специфичен поглед към връзката между технология и култура. Той се допитва до шейхулисляма Ебусууд Ефенди, дали ще бъде грях да се убиват мравки, които нанасят вреда на дърветата в парка. Шейхулислямът му отговаря че мравките ще поискат сметка от него в отвъдния свят. Тези две разбирания естествено ще бъдат създатели на различни по своята цел и употреба технологии.  

Друг сериозен проблем е асимилацията под въздействието на технологиите.

Не трябва да се смята че технологията като цяло е носител на проблеми. Има технологични продукти които отговарят на очакванията и исканията на всички хора по света, тъй като служат за покриване на общи за всички хора нужди. Затова не трябва да се възприема позиция срещу всяко технологично изобретение. Технологията трябва да се подбира въз основа на определени критерии и трябва да отговаря на културните и морални традиции и принципи. Влезли в историята думи на мюсюлмански владетели и алими-вземете науката, дори и да е в Китай, въоръжете се с оръжието на враговете си, силният мюсюлманин е по-предпочитан от слабия мюсюлманин, показват че като цяло ислямът не отхвърля технологията и науката но иска те да се подбират въз основа на определени правила и критерии. Едва ли може да си помислим че един мюсюлманин ще получи технология само с цел да създаде атомна бомба и да я хвърли над друга страна. Това е в разрез с етическите принципи на исляма. 

Същевременно средите които са против технологията, не предлагат нищо алтернативно. Западните технологии се окачествяват като технологии благодарение на които е просъществувал западния свят и които отразяват светогледа на този свят. Тези и други подобни виждания може да доведат до технологично обедняване, откъсване от света и фанатизиране. Също така тези среди не предлагат и никакви алтернативи за създаването на подходяща за исляма технология.

Мюсюлманите са длъжни да създават технология отговаряща на културата, традициите, вярванията и етиката им, и да избягват по всякакъв начин затварянето на вратите си за света, тъй като тогава ще започнат да нарастват и радикалните течения които пораждат и тероризма. Днес ислямският свят не изживява проблеми само поради голямата консумация на технологични продукти. В миналото, в османската империя до определен период е било забранено да се внасят западни продукти и стоки. Но това не е подтикнало създаването на собствена технология а само е здълбочило изолацията и изостаналостта.

Средите които изпитват съмнения в необходимостта, правилността и ползата на технологиите, трябва да осъзнават че този страх поставя оснвите на пораждането на едно чувство за обреченост. Заплахите и проблемите пораждани от технологиите не засягат само мюсюлманските страни. Затова е необходимо технологиите да се класифицират по критерии като необходимост, полза и интерес за мюсюлманското общество и да се възприема тази технология, която ще бъде от полза за ислямския свят.

Предложихме ви коментар на декана на факултета по политически науки на университета Йълдъръм Баязид, Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.



Още новини по темата