Европейската история и турците-51

Римската империя, Османската империя и Британската империя, се приемат за трите най-велики империи в историята на човечеството. Историята на Османската империя е привличала винаги вниманието на европейците. Първите сериозни научни трудове за историята на Османската империя са написани от западни автори. Най-известните от тях са трудовете на Джон Уилям Зинкенсен, Николае Йорга и Джозеф Фрейхер вон Хаммер-Пургстал.

Зинкенсен, е живял в периода 1803-1863 година и е написал историята на Османската империя от основаването й до 19 век. Той не е владеел турски или друг източен език но се е възползвал по великолепен начин от византийските и латински източници. Неговият седем томен труд, който бе преведен и на турски език, днес се приема като един от главните източници за изследвания над османската история.

Друг важен труд за Османската империя, е трудът на румънския историк Николае Йорга. Той пише историята на Османсака империя от основаването й до 1912 година, когато избухват Балканските войни. Това е един от първите трудове в който османската история се пише в хронологичен ред. Анторът се е възползвал широко и от османски източници. Йорга е и първият историк възползвал се широко от документите, намиращи се в държавния архив на Виена.

Но най-прочутият труд на западен историк за Османската империя е трудът на Хаммер. Датата на раждане и датата на смъртта на Хаммер съвпадат с две важни в Османската история събития. Той се е родил през 1774 година, когато Османската империя подписва с Русия договора от Кючюк Кайнарджа и умира през 1856 година, когато избухва Кримската война. С довода че няма да боже да е много обективен, Хамър не е описал събитията в периода след 1774 година. Интересът на Хамър към Османската история започва след като се записва в Академията за история на Ориента „Мария Тереза” във Виена, която академия подготвя австрийските дипломати. Хамър учи в тази академия десет години и се подготвя като преводач. Той научава основните източни езици турски, арабски и персийски. Превежда на османския посланик Ебубекир Ратъб ефенди по време на посещението му в академията. След като се дипломира, Хамър е назначен за преводач в австрийското посолство в Истанбул но по време на престоя си той проявява не толкова дипломатически колкото научни способности. Той броди в свободното си време в Истанбул и събира много важни писменни документи. Прекарва дълго време в библиотеката построена от султан Абдулхамид Първи в Бахчекапъ. Получава уроци и по арабски език за да усъвършенства владеенето на този език. По време на посещение в Египет, се среща с ръкописи на „Приказки на хиляда и една нощ” и ги превежда на германски език. Хамър прекарва седем години в Истанбул. Най-напред той подготвя трудове за история на Истанбул и на проливите. Превежда на английски език пътеписа на османския пътешественик Евлия Челеби. Той превежда на германски език и откъси от труда на Кятип Челеби Джиханнюма. Превежда от персийски на германски език много стихотворения сред които важно място има сборникът със стихове на майстора на иранската поезия Мухаммед Шемседдин Хафъз. Този превод е бил прочетен и от германския поет Гьоте, който тогава е бил ръководител на библиотеката във Ваймар. Под въздействието на този сборник, Гьоте написва и труда си над западната и източната поезия.

Най-важния труд на Хамър е десеттомният му труд История на Османската Империя. Трудът е публикуван за първи път през 1835 година а през 1844 година е преведен на френски език. Въз основа на този превод е направен и преводът на труда на турски език. За разлика от трудовете на Зинкейсен и Йорга, трудът на Хамър е подготвен изцяло въз основа на исторически документи на турски, арабски и персийски езици. С преводите си от турски, арабски и персийски езици Хамър допринася и за опознаването на източната култура в западните страни. Той е останал под силното въздействие на турската култура и е поискал след смъртта му, надгробният му камък да бъде изработен в османски стил и надписът също да бъде в османски стил.