Европейската история и турците 28/14

Кятип Челеби, заедно с Евлия Челеби, са сред най-видните османски учени, историци и писатели от 17ти век. “Мустафа Ибн Абдулла, известен с прозвищата Кятип Челеби или Хаджъ Калфа, е живял в периода 1609-1657ма година. Първата половина на 17ти век, когато е живял и Кятиб Челеби, е бил период, в който вече е отминал периодът на възход на Османската Империя и тя постепенно остава изправена пред различни проблеми с вътрешен и международен характер. Кятип Челеби се е учил под ръководството на частни учители и затова не е получил само религиозно образование, а е усвоил и философията, математиката, астрономията, географията, историята и логиката. До края на живота си той е продължил да обогатява свите познания и знания и след смъртта си, оставя много важни произведения, в написването на които се възползва от арабски, персийски и латински източници. Но това, което го поставя на отделно място от другите османски учени от този период, е неговата научна методика за добиване и коментиране на получените знания.
На млади години Кятип Челеби става държавен служител и работи като счетоводител, която служба изисква математически познания. На служебното място той е бил известен и под имената Хаджъ Халифе и Хаджъ Калфа, тъй като е поемал ръководен пост. Той взема активно участие във военните походи на османската армия през 17ти век, анализира в подробности държавната структура на империята, и тези придобити знания играят важна роля в научната му дейност. По време на военните походи в различните райони на света, Кятип Челеби контактува с чуждестранни учени и философи, събира научни трудове на различни езици и установява че хората могат да бъдат щастливи и доволни от живота и извън строго определените норми на живот. Това, което вижда по време на военните походи го подтиква да прокълне войната и да се насочи изцяло към научна дейност. Според Кятип Челеби живота по време на война, който опознава за близо 10 години, през които е бил в окопите, представлява малка война. Голямата война той определя като битка с незнанието. Роля за това изиграват и големите финансови възможности на семейството му. Той използва наследството си за закупуване на книги и за уроци при прочути учени и философи от този период.
Освен това, Кятип Челеби е обичал много и философията. Той е възприемал знанията като средство за разрешаване на проблемите на обществото. Спред него, е имало строго ограничена граница между религията и мистиката. Мистичните разкази, легенди и слухове, които са се вплели в религията, според него създават фанатичните религиозни среди и възпрепятстват развитието на науката. Смятал е че природни науки като математиката, логиката, философията астрономията и географията само укрепват религията и затова те не трябва да се оченяват като алтернатива на религията.
Той сочи като пример за това мюфтия който владее астрономията и определя по научен път времето за молитва в зависимост от географското разположение в което се намира, и мюфтията, който не владее математиката и астрономията и прави сериозни грешки.
Кятип Челеби отдава голямо значение на систематичното анализиране на знанията и определяне на същността на тези знания. Тази система от малкото към голямото, го отделя от другите османски учени от периода. Той е лишен и от религиозния фанатизъм на учените от този период, тъй като не е учил в медресе, и не е оставал под влиянието на фанатичните среди.
Кятип Челеби не се колебае да търси отговор на въпросите които си задава, в източници със западен произход. Той е първият османски писател написал история на западната цивилизация, възползвайки се от тези западни писменни източници. За да спомогне на армията в продължаващата през този период Критска война, той начертава нови географски карти на района. Анализира в подробности причините за морските поражения на османската армия и отправя препоръки. Възползвайки се от западни карти и атласи, той подготвя атлас наречен Джиханнюма. Този атлас е преведен на френски и английски езици и дълго време е бил използван от европейските университети.
Кятип Челеби е установил, че за развитието на науката, са необходими най-напред основни познания, и за целта е подготвил редица справочници и пътеводители за преподавателите., засягащи различни научни сфери като математиката, астрономията и географията.
Кятип Челеби е изследвал и данъчната система в империята и е установил че постоянно нарастващите данъци представляват един непосилен това на плещите на селяните и занаятчиите. Той е бил толерантен учен с либерални виждания и е вярвал че само с мерки, пропределени по научен път, ще може да бъдат разрешени проблемите.