Любопитни факти - 55 / 23

Знаете ли, че Тюркийе е страна, която е богата на ендемични видове риби?

Въпреки общата си площ от 814.578 км², което се равнява на 0, 005% от общата площ на Земята, в Тюркийе се срещат 2,9% от видовете риби на цялата планета. С други думи рибното богатство на Тюркийе е в 6 пъти по-голямо спрямо общата й площ. Значителна част от ендемичните риби в Тюркийе живеят в безотточни езера и потоци, водите на които не се вливат в друг воден басейн. Най-популярната ендемична риба в Тюркийе е лъчеперката „Инджи кефали“ (Chalcalburnus tarichi), коята е сладководна риба от семейство Шаранови. Тя е уникална риба и единствената, която може да живее в наситените с карбонат, сулфат и натриев хлорид води на безотточното содено езеро Ван.

Приблизително 14 хлд. души живеещи в близост до бреговете на езерото Ван, изкарват прехраната си от улова на тази риба, с годишен улов от около 15 хлд. тона.

Милиарди риби, живеещи в езерото Ван, всяка година през пролетта поемат на пътешествие към речните потоци, в търсене на сладка прясна вода за потомството си. Само в такава среда те могат да се размножават. Храбрите риби приспособили се да живеят в соленото езеро потеглят на път в средата на април за да снасят яйцата си в потоците, вливащи се в езерото Ван. Тази борба за оцеляване, в която лъчеперките правят скокове с височина няколко пъти колкото ръста им и буквално летят нагоре по течението е много внушителна гледка. Всека женска риба снася около 10 хлд. яйца и всяка риба, уловена преди да хвърли хайвера си, означава унищожаване на 10 хлд. нови рибки. Два месеца и половина след като женските хвърлят хайвера си, а мъжките го оплодят, рибите поемат отново към езерото Ван.

От 1996 г. насам се провеждат важни проучвания и мероприятия за опазването на тази уникална лъчеперка. Към края на април в района идват хиляди туристи за да наблюдявят от специално създадените места край трасето Ерджиш – Деличай масовата миграция на тази ендемична риба. Освен това традиционно в Ерджиш се провежда Международен фестивал на културата и изкуството посветен на миграцията на лъчеперката „Инджи кефали“.