България-факти и събития 26

Ето че измина цяла седмица, седмицата на байрама. Повече от

600 000 мюсюлмани в България празнуваха Рамазан Байрам. Заради сладките неща, които се сериварат на маса, празникът се назовава и като Шекер Байрам.

Най-важният елемент на празника е семейството, което на този празник трябва да бъде заедно, малките целуват ръцете на по-големите членове на семейството – за прошка, за уважение. Така желаеки да видят близките си много турци, пътуващи за България малко преди празника се озоваха на турско-българската граница. Поради струпване на коли се образува повече от 7 км дълга опашка. Явление, което се вижда много рядко. Опашката продължи до самия ден на Рамазан Байрам. Опашката на граничен пункт „Капъкуле“ беше повече от 20 км, съобщават граничните власти.

В този ред на мисли българските мюсюлмани получиха поздравление от премиера и от президента на България по случай Рамазан Байрам, така уважиха празника на всички мюсюлмани, живеещи в съседната ни държава.

В Пловдив Имарет джамия не успя да побере идващите да се помолят за Рамазан Байрам. Подобно явление се случва всяка година и в столицата на съседката ни. Културно наследство от Мимар Синан, джамията в София „Баня Башъ“ също не успява да побере мирните мюсюлмани, които идват да се молят за байрама.

Още една хубава новина за Байрам. Този път става дума за малко момченце, което носи името Байрам. В изминалите ни предавания бяхме дали място на него и за това, че много добри хора даряват средства за здравето на 9-годишния Байрам. Българският ежедневник „Монитор“ пише, че малчуганът вече има присъден бъбрек, но все още е в болница в Германия и продължава следоперативното си лечение. Донор на детето е баба му Селиме, която му даде живот. Така ни зарадва за празника и малкият Байрам Назиф.

Продължаваме със следващите новини. Нова турска болница отвори врати в България. Това е представителство на университетската болница „Коч Хоспитъл“. Болницата разполага с първия в Европа и Близкия изток радиохирургичен апарат за големи мозъчни тумори, с което осигурява съвременно лечение на пациентите си. Припомняме, че миналата година официално на българския пазар стъпи и турската болница „Аджъбадем“ като закупи „Сити клиник“ и „Токуда“. Дейност по привличане на български пациенти развива и турската група MLP Care Group, пише „Медиапул.бг“.

Сътрудничеството между Турция и България продължава и в друга област. България ще обучава кадри за турската ядрена енергетика. Според вестник „Стандарт“ директорът на Интитута за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН Димитър Тонев е направил предложение Институтът да обучава кадри за бъдещата турска АЕЦ „Аккую“. При стартиране на проекта първите кадри от България имат възможност да заминат още през 2023-та година. Според българския ежедневник процесът по изграждане на ядрената централа се ускори и са избрани трима инвеститори, с което се цели проектът да заработи в по-кратки срокове.

Една тъжна новина. Край Бургаско в следствие на претърпяна злополука почина известният турски лекар проф. Джан Солакоглу, смятан за светило в областта на отропедията. Професорът е участвал в седмичен поход на мотористи и на път за Турция около село Звездец – Малко Търново, се е врязал в лек автомобил, за съжаление е починал на път за болницата.

София филм фест пристига в Горна Оряховица. Припомняме, че преди няколко месеца в София имаше филмов фестивал, който сега се мести в Горна Оряховица. Редица световни прожекции ще бъдат показани в каря на този и началото на следващия месец. Като кино фистивалът в Горна Оряховица започна с комедията „Белгийският крал“ - филм изпълнен както с комични, така и с меланхолични сцени. Не се знае кога се развива действието, понякога в бъдещето, понякога в миналото и настоящето. Говори се за днешна Европа с различни чувства, независимо дали става дума за Белгия, Турция или Балканите, пише българският новинарски портал „Офнюз“.

Едно турско село стана новина в българските медии. Това е Кушкьой, където хората от близо 400 години си комуникират със свирене на уста. Местните го наричат „езикът на птиците“ - kuş dili. Езикът се е зародил преди около 400 години като начин за общуване в склоновете на Понтийските планини. Теренът там е особено неравен и дори на малки разстояния придвижването често е проблем. Поради това жителите трябвало да открият алтернатива на викането и я намерили в песните на птиците, кръжещи над планината.

Така дойдохме и до края на отделеното за нас време. Останете с предаванията на Турското национално радио.

Следващата седмица ще се видим отново с актуални събития и новини.