Балканите -Текущи събития 17

          Икономиката е основният проблем, с който се борят балканските страни през последните няколко години. Почти всички страни на Балканите търсят пътища за да излязат от продължаващия от няколго години насам икономически застой. За продължаването на положителния икономически растеж отбелязан през 2015та година регионалните страни трябва да подобрят производствения си капацитет и да открият нови работни места. За съжаление обаче не съществува единство по въпроса как може да бъдат реализирани тези цели.

         Балканските икономики се влият пряко от икономическите събития в Европа. Когато Европа не успее да излезе от икономическия застой балканските страни също се влияят пряко от това. През следващите няколко години се очаква продължаването на икономическото подобрение в страните от ЕС, което може да има положително въздействие върху икономическия растеж на балканските икономики.

         От друга страна икономическата криза в балканските страни е структурен проблем, който се развива независимо от икономическия застой в Европа. Един от основните проблеми, пред които са изправени днес мнозинството от балканските страни е неконкурентния износ. Докато продължава големия внос съразмерно с това расте и дефицита по текущата сметка. Когато към това се прибави и дефицита в публичните финанси се изживява двоен дефицит. За излизането от икономическата криза е необходимо облекчаването на този двоен дефицит.

         Преди всичко спасяването от икономическия застой изисква не само отговорност, визия и дългосрочни усилия, но и обществен компромис. Този компромис се основава на съзнанието, че излизането от икономическия застой няма да стане бързо и лесно и че в името на по-добро бъдеще е необходимо да се правят жертви още от днес. Освен това политиците трябва да следват икономически политики съответстващи на реалността в страната и целящи висок икономически растеж в дългосрочен план вместо краткосрочни политики спасяващи деня. За съжаление обаче политическите кризи и честите предсрочни избори в страните на Балканите отдалечават политиците от дългосрочните политики.

         Безработицата продължава да бъде сред основните проблеми на Балканите. Например според данните на Световната банка в периода 2010-2014 година средната безработица в Косова бе 45%, в Македония 31%, в Босна и Херцеговина 28%, в Гърция 24%, в Сърбия 20%, в Черна гора 20% , в Хърватия 16 %, в Албания 15%, а в България около 12%. Единственно в Румъния безработицата бе 7%. Поради високата безработица тенденцията за миграция продължава да пази актуалност. Трябва да се отбележи, че редом с миграцията в чужбина е висока и миграцията от малките градове и села към столиците.

         Балканските страни трябва да се борят с безработицата чрез подобряването в дългосрочен план на условията на работа и поощрявайки откриването на нови работни места. В тези рамки поощряването на развитието на малките и средно големи предприятия е с голям значение. Борбата с безработицата изисква и реформи в образователната система тъй като настоящата образователна система в повечето от балканските страни подължава да създава армия от безработни откъснати от пазара.

         Докато от една страна се следват финансови политики целящи намаляването на бюджетния дефицит то от друга страна трябва да се задава въпроса дали е възможно насърчаването на производството и заетостта. Ако дори и най-малките възможности на бюджета бъдат оползотворявани рационално това би било напълно възможно. Освен това балканските страни може да подготвят нови проекти за по-ползотворното възползване от съществуващите природни ресурси и туристически възможности за създаването на нови източници на доходи.

         Както е с примера с балканските страни насърчаването на увеличението на производството  е почти задължително за малките страни с ниска международна конкурентоспособност. С увеличаването на производството и заетостта може да бъде обезпечено косвено увеличение на износа. Ако увеличението в износа бъде постигнато не с евтини износни стоки, а с конкурентни продукти, подкрепени от иновативни политики това ще бъде от по-голяма полза. Разбира се по време на този процес трябва да бъдат продължени и усилята за привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като нивото на вътрешните спестявания в балканските страни не е в състояние да поддържа икономическия растеж.