Културните съкровища на Турция 12

В днешната ни програма ще посетим античния град Гордий, столица на древната фригийска държава, намиращ се близо до град Полатлъ в окръг Анкара.

Фригийците са тракийско племе което идва от Балканите в Анадола след разпада на хетската империя около 1200ната година преди новата ера и се настанява в района на днешна Анкара. Фригийската държава укрепва в кратки срокове и започва да разширява границите си. Владетелят Гордий построява столицата на държавата с името Гордий. Руините на града се намират на 100 километра от Анкара.

Фригийците са притежавали своя писменност която е била близка с древногръцката писменост. Покланяли са се на майката-богиня Кибела и на нейния съпруг, бога Мен. В Язълъкая и фригийската долина се намират останките на величествени религиозни комплекси на фригийската цивилизация. В скалите са издълбани скални гробници под формата на порти към отвъдния свят. През 8 и 9 век преди новата ера фригийците са притежавали развита за времето си технология и силна икономика. Те са изобретатели на фибулата. Те са имали развита търговия със света като са купували суровини и са продавали готови продукти. От далечни страни са идвали кораби и кервани за да купуват изработените от фригите оръдия на труда.

Синът на легендарния крал Мидас, Гордий е бил селянин. Един пророк заявява че този който влезе първи в града в деня на смъртта на краля, ще стане новият владетел. Гордий има щастието да влезе с волската си каруца първи в града. Той дава своята волска каруца на храма на Зевс и поставен пред входа на храма му в знак на признателност към главния бог. Тук се намира и прочутия Гордиев възел. Разказвала се е легендата че този, който съумее да развърже този възел ще стане владетел на света. По време на войната с персите, Александър Велики пристига в Гордий . Опитва се да разплете възела но след като не успява, го разсича с меча си. Той продължава похода си на Изток и достига до Индия.

Синът на Гордий, Мидас поставя началото на златния за Фригия век. За него се разказват много легенди но най-прочутата е тази където Мидас превръща в злато всичко до което се докосне. Според легендата, Мидас е съдия на музикален конкурс между Аполон и Пан. Аполон се разгневява на Мидас за това че не е оценил неговата музика и го накичва с магарешки уши. Един ден цар Мидас решава да се подстриже. Бръснарят вижда че под шапката м се крият магарешки уши. Иска да запази товна в тайна но не се сдържава и се провиква пред един дълбок трап-Мидас е с магарешки уши. Тези които преминават покрай този трап чуват отразяващия се всеки ден вик на бръснаря и започват да се рпазпространяват слухове за тайната на царя. Мидас моли Аполон да му върне човешките уши и ако иска да му вземе цялото богатство. Аполон изпълнява желанвието му но това довежда до рухването на великата фригийска държава. Разказва се че Мидас от скръб се отравя. Организира се величествена погребална церемония и в гроба са поставени много ценни съкровища и съдове. Археолозите установиха по останките на храни в тези съдове че на погребалната церемония е била раздавана леща с месо.

Друга легенда разказва че бог Дионис, остава много доволен от гостуването си в двореца на цар Мидас и решава да му даде един дар. Мидас иска всичко до което се докосне да се превръша в злато. Но това се превръща в огромно за него нещастие тъй като дори и храната до която се докосва се превръща в злато. Тогава моли Дионисий да го спаси от тази напаст и богът изпълнява неговата молба заявявайки мчу че трябва да се изкъпе в река Пангалос. Оттогава до днес в тази река се вади самородно злато.

Близо до град Гордий са открити стотици надгробни могили. Под тях се намират дървени гробници затрупани с пръст. Гробницата на Мидас е най-старата дървена гробница в света. Близо до гробницата се намира музеят. Откритите при разкопките експонати се излагат в Музея на Анадолските Цивилизации в Анкара.

Тук се намира и макет на главата на цар Мидас.