Багрите на Анадола-25

Днес ще посетим древния византийски хиподрум в Истанбул и историческите обекти и монументи в околностите му. Хиподрумът, получил следпревземането на Истанбул от турците името Ат Мейданъ, се намира непосредствено до джамийския комплекс Султанахмед. През византийския период Хиподрумът е бил спортна арена а през османския период е бил терен за игра на джирит поради което се нарича и Ат Мейданъ. По мизансцените във филми като Бен Хур или Гладиатор можем да добием представа за подобни древни монументи. Днес тук са изложени различни обелиски донесени през византийския период от различни градове. Тук през този период са се осъществявали прословутите надбагвания с колесници. Тази надбагвания са имали своите върли привърженици разделени на четири групи-сини, зелени, червени и бели, между които понякога са избухвали и кървави разпри. Тези групи са първите представители на днешните привърженици на спортните клубове, а също така и на днешните политически партии, тъй като са се занимавали активно и с политика. Именно по тази причина Хиподрумът е бил и арена на много бунтове и публични екцекуции на императори и други важни исторически личности. За разлика от този период, днес Хиподрумът ви посреща в своето величествено безмълвие. Хиподрумът е бил построен през 203та година от римския импераор Септимий Север. В периода на управление на император Константин Велики е бил разширен и е бил с дължина от 480 метра и широчина от 117,5метра. Местата за сядане са били разположени на редици около двете дълги страни и полукръгблия южен край, сфендона и са побирали 100 хиляди жители. Императорската ложа наречена Катизма се е намирала на северната права страна на хиподрума. Колесниците и зрителите са влизали в хиподрума през сводести проходи които са се намирали на мястото на днешната Германска чешма и от които днес не са се запазили следи. Много от секциите на хиподрума са били разрушени още през византийския период и повечето от величествените паметници които са били издигнати тук са били разрушени. Днес в музея Сан Марко във Венеция може да се види статуята Бронзовите коне. След превземането на Истанбул турците са положили усилия за запазването на подобни обекти. По нареждане на султан Фатих Мехмед завоевателя някои от спасилите се от кръстоносците паметници са били пренесени и поставени на други места в града. Населението на Истанбул е вярвало че тези паметници от византийския период са тълсъми пазещи града от беди. Един от тези паметници, за кито споменава и Евлия Челеби е Змийската колона.

       Напускайки хиподрума, се насочваме към Германската Чешма, която с покрития си с медна облицовка купол наподобява фонтан. Чешмата е дар от германския император Вилхелм изпратен след започването на строежа на железопътната линия за Багдат. До площада се намира и дворецът Ибрахим паша, кйто е единственият дворец построен от благородник който не е бил член на османската династия. Ибрахим паша е получил тази привилегированост тъй като е бил женен за сестрата на кануни султан Сюлейман законодателя. Днес сградата е превърната в Музей на турско-ислямската култура. След реставрация музеят бе открит през 1983та година и е носител на редица световни награди за музейно дело. В музея са изложени над 40 хиляди експоната, които са поставени в отделни зали, разделени по хронологичен ред и даващи представа за хронологичното развитие на турско-ислямската култура. Вниманието привличат огромни килими от селчукския период до наши дни.

        В хиподрума се намират три важни монумента-Колосът, Змийската колона и Египетският обелиск. Египетският обелиск е бил донесен от Египет и издигнат в периода на управление на император Теодосий първи. Обелискът е бил три пъти по-голям от днешния си вид но при транспортирането се е строшил. Издигнат е върху основа, по четирите стени на която са изобразени сцени показващи император Теодосий първи и семейството му как наблюдават различни събития от Катизма в хиподрума. Египетските йероглифи по статуята са били изработени по заповед на египетския фараон Тутмос трети. Змийската колона е донесена от храма на Аполон в Делфи. Колосът е грубо изработен каменен стълб с височина 32 метра и в миналото се е изпозвал като място за състезания по катерене.

      Музеят на мозайките се намира зад джамията Султанахмед. Тук е била разкрита подовата мозайка на един от салоните в горлемия дворец построен от константин Велики и след като мястото е било покрито с покрив, тук са били пренесени различни мозайки и е бил подготвен музей.

        Друг обект който привлича най-много туристи е Базиликанската цистерна, или Йеребатан сарай. Тя е дълга 140 и широка 70 метра и в нея се намират разположени 336 колони подредени в 12 редици с по 28 колони, на разстояние 4 метра една от друга и с височина 8 метра. Цистерната е побирала 80 хиляди кубически метра вода. През 1990та година бе изчистена, осветена и във водата бяха пуснанти риби. По време на тази дейност бяха открити две бази за колони изработени под формата на Глава на Медуза. В залата са монтирани потонни мостове и посетителите се разхождат из залата, като могат да наблюдават и рибите плуващи във водата под мостовете. Звукът на водните капки капещи от тавана се отразява в стените и това създава една приказна атмосфера. На входа се намира кафене където през горещите летни дни можете да починете.

        Един от най-важните експонати от византийския период е така нареченият Милион, който се намира между Хиподрума и цистерната. Това място е бележело центъра на земята, нуревата точка, в периода на византийската империя. В парка намиращ се недалеч от сградата на съда се намират много древни останки, за които се предполага че са останките на дворците на византийските аристократи Антиох и Лаус живели през пети век. До парка се намира джамията Фируз Ага, която е една от най-старите джами в Истанбул и е била построена през 1419та година от Хазинедарбашията на султан Баязид втори, Фируз Ага. Втората по големина цистерна в Истанбул е Бинбир Дирек сарнъджъ, Цистерната на Филоксен. Тя е с размери 64 на 56 метра и внея са разположени 264 колони. На улица Шехит Мехмед Паша водеща от Султанахмед към Кадърга се намира една от творбите на Мимар Синан, джамията Сокуллу Мехмед паша. Сградата построена на терен с висок наклон е доказателство за голямото архитектурно майсторство на мимар Синан. Друг ценен архитектурен обект от византийския период в околностите на хиподрума е църквата Светите Сергий и Вакх, която поради подобието си с църквата Света София е наречена на турски Кючюк Аясофия, т.е. малката Аясофия. Църквата е била построена през 527ма година. След превземането на града от турците, сградата е била превърната в джамия. Мозайките покривали стените са пострадали но фризите по колоните са се запазили.

       На крайбрежния булевард Сарайбурну се издигат стените на двореца Букалеон който е бил част от Големия дворец. Дворецът се намира на брега на морето и по специално стълбище се слиза до малко пристанище.

        Когато се уморите от разходката, можете да отдъхнете наемайки стая в хотелите Йешил Конак или Фоур Сизън. Хотелът Йешил конак представлява комплекс от реставрирани кервансараи, а хотел Фоур Сизън е бил използван в миналото като затвор и тук са били затваряни известни турски интелектуалци и писатели като Назъм Хикмет, Азиз Несин, Кемал Тахир. През 1996та година затворът бе реставриран и превърнат в реномирания хотел Фоур Сизън, т.е. Четирите сезона. Този хотел е предпочитан и от много световно известни поп-певци и групи пристигащи за концерти в Истанбул. Тук са отсядали Мадона, Никол Кидмън, Камерън Диаз и Деми Мур. Осве това хотелът е и център на вниманието на американските и арабски милионери.