Актуална тема на деня-23

През последните години между Турция и САЩ възникна напрежение по редица въпроси, но най-сериозните проблеми са продължаващото пребиваване в Пенсилвания в САЩ на лидера на терористичната организация ФЕТО, организирала опита за преврат, Фетуллах Гюлен, и продължаващата помощ и подкрепа за терористичната организация ПКК/ПЙД.

Операциите „Ефратски щит” и „Маслинова клонка” на турската армия и наблюдателните постове на турската армия в Идлиб, повишиха ролята на Турция в района а прочистването на областта Африн от терористите от ПКК/ПЙД укрепи позициите на Турция и по въпроса с Мюнбич.

Мюнбич бе един от първите населени места над които наложи Армията на Свободна Сирия още в началото на бунта срещу режима на Бешар Есад. През 2014 година градът попадна в ръцете на терористите от ДАИШ а през 2016 година контрол над Мюнбич наложи Сирийските демократични сили която се явява прикритие за терористичната организация ПКК/ПЙД.

След протестите на Турция САЩ бяха обещали че след прочистването на района от терористите от ДАИШ, отрядите на ЙПГ ще се оттеглят отново на източния бряг на река Ефрат и Мюнбич ще бъде предаден на контрола на арабското население. Въпреки това обещание ЙПГ не напусна Мюнбич а военният комитет на града, създаден с подкрепата на САЩ, всъщност е орган в който членивута само терористи от ПКК/ПЙД, назначени от ръководството на ПКК укриващо се в планината Кандил в северната част на Ирак.

Но недоволството на местното население от присъствието на терористите от ПКК/ПЙД в Мюнбич е също един фактор който укрепва позициите на Турция. Много жители на Мюнбич, бягащи от репресиите на ПКК/ЙПГ, намериха приют в района в Сирия прочистен с операцията „Ефратски щит” на турската армия. Местните родове в Мюнбич организират често и протести срещу насилственото вербуване на младежите в района в редовете на терористичната организация и срещу изтезанията на произволно арестуваните от терористите местни жители. В Мюнбич действа и една подмолна организация която убива членовете на ПКК/ПЙД които са уличени в изтезаване на местни жители.

Изявленията на Турция във връзка с Мюнбич, след операцията Ефратски щит поставиха начолото на усилен дипломатически трафик между САЩ и Турция.

По време на визитата на бившия Държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън в Туриця бе решено да се сформира съвместна турско-американска група която да обсъди и да намери разрешение на въпроса с Мюнбич. След оставката на Тилерсън настъпи известно затишие в контактите но с назначаването на Майк Помпео за Държавен секретар преговорите бяха възобновени. Турско-американската комисия подготви една пътна карта от три етапа предвиждаща ПКК/ПЙД да напусне Мюнбич, двете страни ще наложат съвместен контрол над района и ще бъде сформиран градски съвет съставен от местни жители, който ще ръководи града. Постигането на съгласуваност по въпроса с Мюнбич ще допринесе за намаляване на напрежението между двете страни членки на НАТО и за укрепването на сътрудничеството. Но същевременно тази пътна карта крие и известен риск, защото ако терористите не напуснат Мюнбич, това ще доведе до нова и по-остра криза в двустранните отношения. Също така трябва да се разреши и въпросът за организациите и лицата в Мюнбич които имат връзки с ПКК/ПЙД и които също тлябва да напуснат града и района. Например, според САЩ Военният комитет в Мюнбич е напълно необвързан орган, но е известно че той е под прекия контрол на терористките главатари укриващи се в Кандил. Друг проблем представлява и присъствието на ПКК/ПЙД в районите на източния бряг на река Ефрат, и това присъствие също се оценява като заплаха за националната сигурност на Турция.

САЩ може да се противопоставят на прилагането на пътната карта за Мюнбич и в района на източния бряг на Ефрат, той като в този район се намират петролните находища.

Споразумението постигнато по проблема с Мюнбич между външния министър Чавушоглу и Дръжавния секретар Помпео създава голяма възможност за развитие на разтърсените двустранни връзки, но прилагането на пътната карта и периода след прилагането му ще се превърнат в ново изпитание за двустранните връзки.