Накъде вървим с Европа...

Турция, Германия, накъде отиваме в Европа?

Дверието между Турция и Европа, трябва да се основава на взаимна изгода, равенство и зачитане на взаимните интереси. Турци, германци и европейци, са длъжни да работим много усилено, за да се избегне ирационално и безотговорно възприемане на политическа позиция която ще причини болка на всички в крайна сметка.

След напрежението възникнало много преди месец април 2016 година и продължило няколко месеца през месец май президентът Реджеп Тайип Ердоган проведе разговори с лидерите на ЕС в Брюксел с цел нормализирането на отношенията и отварянето на нова страница в тях. Ердоган също така проведе разговори с европейските лидери на срещата на върха на Г-20 в Хамбург, включително германският канцлер Ангела Меркел. Въпреки очакванията че ще се създаде нова и полбожителна атмосфера, външният министър на Германия Зигмар Габриел каза, миналата седмица че приемат сериозна промяна на политиката към Турция. Какво стои зад една подобна промяна и на какво се дължи това решение?

Близките две събития от последния период могат да се посочат като вероятната причина за тази промяна в отношенията. Първото от тях е задържането в Турция на германски гражданин по подозрения, че води незаконна дейност. Второто е твърдението че е започнато разследване срещу германските фирми работещи в Турция в рамките на разследването срещу терористичната организация ФЕТО. Германското правителство дори стигна дотам, че разпространи твърдението, чегерманските граждани и фирми не са в сигурност в Турция. Всички тези твърдения са неоснователни.

Няма заплахи за извършване на посещение в Турция по работа или за с цел екскурзия на германски граждани или граждани на други страни. Задържането на германските граждани е юридически процес само съдилищата ще дадат заключителното решение. Също така, няма и черен списък на германски компании. В момента около 7000 германски фирми работят в Турция и някои от тях работят почти от един век насам. Нито една чуждестранна компания не бе затворена след опит за преврат от юли 15 и не бе заведено разследване срещу тях. Затворени или конфискувани компании бяха само част от мрежата на ФЕТО.

Турско-германските отношения имат дълга история и сега не може да намери оправдание за се прекъсването на тези връзки. Стотици хиляди германски граждани, туристи и бизнесмени посещават Турция всяка година, без да се натъкват на проблеми. Повече от три милиона души от турски произход живеят като граждани или имат разрешение за законно пребиваване в Германия. И няма никакви причини тези хора да се чувстват в опасност или под заплаха.

Германските правителства през последните десет години, водени от канцлера Ангела Меркел  ясно се изказват срещу пълноправно членство на Турция в ЕС. Въпреки това, обаче, Турция продължава да работи на различни нива с Германия. Интеграция и асимилация, културен плурализъм и други спорни въпроси в двустранните отношенения се дискутират на високо равнище. Също се дискутират и противоречията в рамките на кризата в Сирия.  Независимо от това, въпреки всички тези различия, споразумението между ЕС и Турция по въпросите на имиграцията, постигнато под лидерството на Германия е спомогнала за спиране на притока на бежанци от Сирия и региона за Европа. В допълнение, икономически отношения са били винаги положителни и в по-бурни времена.

Въпреки това, позицията на Германия отсонно референдума от 16 на април предизвика изненада.  Членове на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), включително и министри, видяха че Германия затвори пред тях вратите когато те поискаха да се срещнат с турските избиратели живеещи в тази страна.  Но на водещите кампания противмконституционните промени бе разрешено да водят кампании, но бе предоставена същата свобода на привържениците на конституционната реформа. Германските медии и политици отправяха жалби за нарушенията на свободата на събранията в Турция, но Германия не разреши на Ердоган да се срещне с турците живеещи в тази страна.

Незаконна терористична организация ПКК имаше разрешението не само да подкрепя кампанията против конституционните промени но също така и да води своя собствена пропаганда.

Нещо повече, десетки заподозрени за които в Турция има издадени  заповеди за арест поради връзки с ФЕТО, намират прют в Германия. Тук също така трябва да допълним и маниакалните изявления на германските медии по адрес на президента Ердоган.

Но сега германското правителство заяви, че ще постави тзи въпрос в дневния ред и на останалата част на Европа. Тя ще се възползва от силата и авторитета си за да принуди другите европейски страни да възприемат антитурска позиция. Това ли е наистина разумна политика? Дали наистина смятат, че това може да навреди само на Турция? Докога Германия ще си затваря очите пред организации като ФЕТО, ПКК и други, които се явяват пряка заплаха със своята дейност за сигурността на Турция, която е съюзник на Германия в НАТО и е страна кандидат за член на ЕС? Каква би била реакцията на Германия или друга страна, ако Турция приютяваше много лица водещи безмилостна антигерманска дейност ?

Вече е ясно, че всичко това е път за повишаване на рейтинга преди  предстоящите изборите в Германия през септември. Антитурският популизъм предизвиква овации и аплодисменти и гласове. Нещо повече, някои оценяват президента Ердоган и Турция, като далечни въображаеми врагове които ще спомогнат за разрешаването на техните вътрешни проблеми. Някои политически кръгове в Европа се възползват от Турция като средство за отклоняване на общественото внимание от техните грешки. Представяйки Турция в образ на "варвари" те повишават настроените си и се отдалечават от актуалните в Европа проблеми като  ксенофобията, безработицата, неравенството, домашно насилие, крайния индивидуализъм, расизма, сексизма, класовата борба, които отслабват културното многообразие и основните европейски принципи.
Но ние трябва да се изправим пред този прост факт: представянето на Турция като враг, може да донесе краткосрочни облаги на  опортюнистичните политици в Европа и краткосрочни печалби за крайно десните расисти. Нотова няма да резреши проблемите в Европа нито пък представялва политическа и морална карта за бъдещето на Европа. Това само задълбочава недоверието, което трови отношенията между ислямските и западните общества, Турция и Европа.

Не трябва да се позволява един подобен развой на събитията в период в който са актуални проблеми като неравенството, несправедливостта, тероризма, проблеми като отчуждение и недоверие, които изискват глобално партньорство и разбиране за да бъдат разрешени. Напълно е възможно между Турция и ЕС да бъдат установени отношения основаващи се на взаимните интереси, равенството и уважението. Турци, германци и европейци трябва да работят усилено за да бъдат избегнати нерационални политики които ще предизвикат проблеми за всички.