Статия на Ибрахим Калън...

Духовната и идейна разпокъсаност на мюсюлманския свят.

Президентския говорител Ибрахим Калън подчертава в статията си публикувана във вестник Дейли Сабах че мюсюлманите трябва да се спасят от бедността и да създадат отново интелектуалната си и морална среда. Той сочи че оставайки силно привързани към собствените си традиции и корени, те трябва да гледат и с широка перспектива на света.

Мюсюлмански свят страда от разпокъсаност, бедност и от лошо управление. Политическата разпокъсаност се появява пред нас в цялата територия, назовавана от старите учени Darülislaм-Свят на мира. Гражданските войни, сектантските и племенни конфликти, нашествията, военните интервенции, провалените държави и правителства водят до пропиляване на природните и човешки ресурси в мюсюлманските страни. От друга това което предизвиква днес по-голяма от политическата разпокъсаност в ислямските страни тревога е фактът че е наличе и сериозно духовно и идейно разпокъсване.

 Мюсюлманските империи, държави и емирства са получили своя дял от политическите разпри и борби за власт. Въпреки това, социалната сплотеност, която в продължение на векове е държала в единство мюсюлманите на Балканите,в Африка, Близкия Изток и Югоизточна Азия, е била винаги силна Споделянето на една обща интелектуална гледна точка бе най-силната страна на мюсюлманската общност. Това което обединява духовно мюсюлманския свят надхвърля политическа, етническа и верска основа. Мюсюлмански свят днес е принуден да намери отново този дух.

Интелектуалните перспективи и социалното въображение на традиционното мюсюлманско общество, се основават на справедливостта и добродетелта. Освен това, божествената любов и любовта към ближния, позовавайки се на безкрайната милост и прошка на Аллаха, са основата върху която се изграждат другите структури. Хората, като част от своята вяра, природа са длъжни да обичат Аллаха, други хора и природата като цяло. Хората са преходни същества на Земята и са длъжни да пазят поверения им свят. Този мироглед също отразява и преходността в света и евентуалното участие в жизнените цикли на Земята. Светът в който живеем не стои на крака от самосебе си. Той съществува в името на определени цели и това дава възможност на човека да налага в света справедливостта, вярата и честта. Само нашите добри дела, които можем да направим са една мярка за нашата човечност.

Този светоглед и значението му за хората се бяха внедрили в съзнанието на хората живеещи в мюсюлманския свят. От простия фермер и обущар до най-големите архитекти, учени на всички времена, до търговците и държавници бяха поели пропития с любовта към Аллах въздух. Армии, войни и империи са дошли и отминали, но моралната структура на мюсюлманската общност винаги е била съхранявана.

Не е случайност че най-големите и важни произведения на мюсюлманската наука, изкуство и култура са били създадени след двете най-тежки нашествия в ислямските земи-кръстоносните походи и монголските нашествия. Кръстоносците превзеха Ерусалим през 1099 г., и те окървавиха това свято място по начин, невиждан досега. Монголите унищожиха всичко по пътя си и чрез обагрянето в червено на улиците на Багдад през 1258 година, те унищожиха културата на мотъщата Абасидска империя. Политическите войни между мюсюлмани през 12 и 13 век и по-късно станаха почти традиционни хронични. Но това не възпрепятства появата на мюсюлмански творци във всички области на интелектуалния и духовен. Имам Газали, Фахри ал-Дин ал-Рази, ал-Суюти, Ибн Сина, Ибн Рушд, Ибн Хазм, Ибн Туфайл, Ибн Бажжах, Руми, Ибн Араби, Сухраварди, ал-Бируни, Ал Насър, Ибн Халдун и други, построяват универсална цивилизация, въпреки политическите и военни сътресенията около тях.

Мащабните политически конфликти и военни конфликти, причиниха сериозни трудности не само на обикновените хора, както и на научния и културен свят. Но това не е извинение за да бъде оправдан интелектуалния мързел и моралния конформизъм. Всъщност интелектуалните и духовни водачи на мюсюлманската общност, се възползваха от тези кризи за да възприемат по-креативни, по-гъвкави и отговорни позиции. Те не изчакаха да бъдат разрешени политическите  и военни кризи за да продължат работата си. Напротив, трайните произведения спомогнаха за решаване на политическите конфликт в дългосрочен план.

Мюсюлманските философи, учени и творци имат собствено мнение по различните въпроси. Въпреки това, векове наред те съхраниха една обща социална, научна и художествена традиция през цялото време и запазиха обща интелектуална гледна точка. Те работиха в среда в която бяха съхранени концептуалните принципи за "Единство в многообразието" (Уада фил-kathrah). Това единство не е еднаквост и разнообразиете не е хаос според този принцип.

Знаем, че това интелектуално и духовно единство на мюсюлманския свят днес вече не съществува. Мюсюлманските интелектуалци не се чувстват обвързани нито към собствените си традиции нито пък могат да възприемат съвременната секуларна система в света. Те са притиснати между блестящото минало, изпълненото с конфликти минало и неопределеното бъдеще. Парадоксално и трагично, в нашия свят на нарастваща глобализация и взаимозависимост, националните, културни и етнически идентичности размиват нашата перспектива и нашите реакции. Резултатът е тежко умствено и духовно разцепление, задълбочаване на съществуващите различия и противоречия, тя увеличава отчуждението и води до безкраен конфликт.

Мюсюлманите трябва да отърсят от бедността и да възстановят интелектуалния си и морален свят. Придържайки се здраво към своите корени и традицията си, мюсюлманите трябва да  подхождат с открит поглед към света. Политически спорове и противоречияу може да бъдат преодолени само ако възприемем общ набор от принципи, които да да ни спомогнат за да разберем света.