Европейската история и турците-25

Докато през първата половина на 16 век, Османската империя е в свояй развет и изживява златен период, Европа е разтърсвана от религиозни противоречия и конфликти. Сред северноевропейските народи, и специално сред германските народи, които по-късно от другите европейски народи приемат християнството, се надига глас на недоволство срещу католическата църква и нейния духовен водач, римския папа. Това обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството, се развива под ръководството на германския теолог Мартин Лутер, който през 1517 година обявява своите 95 тезиса. Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата църква и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия). Протестантството проповядва завръщане към лоното на истинската християнска църква, отдава приоритет на личната свобода  и е против поклонничеството пред статуи и икони. Най-важната придобивка на Реформацията е свободният достъп на народа до Библията и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Ударението върху личната връзка с Бог в лицето на Исус Христос и нуждата от собствено разбиране на Свещеното Писание освежава и съживява духовният живот на милиони християни. Под влияние на различните реформатори в протестанството се формират различни течения с общ корен, които съставляват протестансткото християнство. Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл за последните пет века и повлиява изключително много върху развитието на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава върху протестантската етика. Реформацията изключително спомага за развитието на науката и богословието. Реформацията е огромно явление в духовно, социално и икономическо отношение, както и Ренесанса и Просвещението.

Католическата църква, в продължение на векове е импозирала на християните своите догми и правила и е окачествявала като ерес всеки опит за поставянето под съмнение на върховенството на римския папа. Реформацията започва като опит за реформиране на Римокатолическата църква от духовници, които се противопоставят на някои нейни доктрини и практики, най-вече на продажбите на индулгенции и на симонията, продажба на църковни длъжности. Реформаторите смятат тези явления за признак на дълбока корупция, обхванала цялата църковна йерархия, включително самия римски папа.

Основоположникът на протестантството, Мартин Лутер, заявява че за да осъзнаят истинската същност на християнската религия, християните трябва да четат Библията, но не само на латински и гръцки езици, а на своите родни езици. Той подчертава че всички християни, а не само римският папа, имат правото да черпят познания от Библията. Протестантството се разпространява много бързо най-напред в Германия а след това и в другите съседни северни страни. То намира малко по-променен облик и във Франция и Англия. Императорът на Свещенната Римска Империя Шарлкен, смята че католичеството е единственият път за установяването на религиозното единство на Европа срещу турската заплаха, но не се решава да воюва едновременно и с османската държава и с протестантите във Франция и Англия.  Затова, през 1530 година той обявява с декрета от Аусбург протестанството като равноправна с католицизма секта на християнството.

Естествено, Османската империя се възползва от тези религиозни разногласия в Европа и за целта оказва активна подкрепа на протестанството. Същевременно, и Мартин Лутер окачествява турците като „бич божи” за съгрешилите християни и смята че да се воюва с турците е равноправно с открито противостоене на божата воля. Освен това, той е поискал помощ от османския султан и в тази връзка османския султан е издал един ферман. Тази позиция на Мартин Лутер е довела до рухването на кристоносния дух в Европа. След възкачването през 1520 година на османския престол на Султан Сюлейман Законодателя, Османската империя до 1546 година, когато почива Мартин Лутер, важни европейски крепости като Белград, Родос, Бедапеща и достига пред стените на Виена. Напредването на османските войски във вътрешностите на Европа дава възможност за развитието на протестантството. Религиозният мир в Европа се установява едва през 1555 година с договора от Аусбург, с който протестанството се обявява за равноправна с католицизма християнска секта.

Въпреки че иска помощ от турците и поставя основите на протестантството, Мартун Лутер не изпитва твърде топли чувства към тях. Същевременно обаче той подчертава че мюсюлманските свещенници са много по-честни в сравнение с тънещите в корупция католически свещеници. Той също така признава че турците са честни, смели и достойни хора. Предполага се че Мартин Лутер е придобил тези мнения за турците от труда на унгареца Георг за Юнус Емре и неговия хуманизъм.

Османската империя не оказва пряка военна помощ на протестантите в Европа, но става въпрос за косвена помощ в развитието и разпространяването му. Помоща, която Османската империя оказва на френския крал Франсуа във войната му срещу императора на Свещенната Римска Империя Шарлкен е един от факторите дал възможност за развитието и разпространяването на протестантството. Протестантите, виждайки че католическа Франция не се страни от един военен съюз с турците, също иска от тях помощ. Поради продължаващото напредване на Османската империя във вътрешностите на Европа, императорът на Свещенната Римска Империя е принуден да се вслушва в исканията и на протестантите. С това се поставят основите и на светската власт в Европа, тъй като императорът трябва да възприеме равно отношения както към католиците, така и към протестантите. По този начин се слага край и на пряката намеса на католическата религия в държавното управление. Днес протестантството е най-разпространената християнска секта в САЩ, Великобритания, Германия и Скандинавските страни.