Актуална тема на деня-18

Противостоянието на глобалните и регионални сили в Сирия постави в сянка и самата гражданска война в тази страна. Започната от режима на Есад гражданска война прерастна във борба на световните сили за налагане на влияние. В тази борба за влияние освен глобални сили като Русия, САЩ, Великобритания и Франция участват и регионални сили като Турция, Иран, Катар, Израел и Саудитска Арабия.

Русия и Иран се възползват от редица средства като военна и дипломатическа подкрепа за да удържат на власт в страната своето протеже Бешар Есад. Освен редовни руски войски, в Сирия има и много руски наемници които воюват в редовете на сирийската правителствена армия. Иран оказва ноенна и финансова помощ а също така осигурява и войници за сирийския режим, възползвайки се от различните проирански групировки в региона като ливанската групировка Хизбуллах, афганистанската Фатимиюн, иракската Нуджеба и пакистанската Зейнебиюн. Също така Иран въоръжава и осигурява финансови средства и за сирийските милиции подкрепящи режима на Есад. В тази страна се намират и подразделения на Иранската революционна национална гвардия.

Русия и Иран разполагат с редица военни бази и военни летища в Сирия, предоставени им от страна на сирийския режим.

Западният блок САЩ, Франция и Великобритания от своя страна оказват подкрепа и помощ на терористичната организация ЙПГ с довода че тя воюва с терористичната организация ДАИШ. Сирийските демократични сили, които са марионетка на терористичната организация ПЙД, държат под контрол района от Мюнбич до Ебу Кемал в североизточните райони на Сирия. В този район са разположени 25 военни бази на САЩ и Франция. Две от въздушните бази в района се използват и от авиацията на западната коалиция за борба с ДАИШ. Великобритания и САЩ имат и две военни бази в Тенеф в южните райони на Сирия. В този район тези две страни оказват помощ и подкрепа на групировка на име Магавир ел Савра. Саудитска Арабия от своя страна дълго време оказваше подкрепа на сирийската опозиция но през последния период започна да оказва подкрепа на Сирийските демократични сили, тоест ЙПГ. Дори се говори за дислоцирането на войски на арабските страни водени от Саудитска Арабия в районите контролирани от Сирийските демократични сили.

Турция създаде девет бази за контрол на изпълнението на примирието в град Идлиб. Планира се да бъдат издигнати общо 12 контролни поста. Също така с опирациите „Ефратски щит” и „ Маслинова клонка” тя наложи контрол над райони които по-рано бяха контролирани от терористичните организации ДАИШ и ЙПГ. Сигурността в прочистените от терористи с тези операции райони Африн, Джераблус, Азез и Ел Баб се осигурява от сирийски сили за сигурност обучавани от турските специални части. Тези полицейски сили са обвързани към сирийската опозиция и Временното сирийско правителство имащо международно признание. Армията на тази организация се приема като национална армия на Сирия. Катар от своя страна, до избухването на кризата с дргите арабски страни, оказваше активна подкрепа на сирийската опозиция но след избухването на тази криза активността на тази страна в Сирия намаля.

Друг актьор е Изрел. С войната от 1967 година Изрел окупира принадлежащите на Сирия Голански възвишения и след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 година, тя укрепи присъствието си в този район. Израел е обезпокоен от нарастването на влиянието на Иран в Сирия и от присъствието на проиранските милиции на Хизбуллах в тази страна и организира въздушни операции срещу ирански бази и бази на Хизбуллах в Сирия.

Днес Сирия е разделена фактически на няколко зони на влияние и представлява едно открито бойно поле за налагане на влияние. Същевременно не трябва да се забравя че освен арена на борба за надмощие на световните сили, Сирия също така е и арена на кървава гражданска война.